Affaire Iordanovi c. Bulgarie (Requête no 10907/04), 27 janvier 2011
Жалбоподателите са родители на Илия Йорданов, починал на 18 октомври 2003 г. на 21 години по време на задържане под стража в място за задържане в Пловдив. На 14 октомври той е задържан с няколко дози хероин от полицията за 24 часа за трафик на наркотици. На следващия ден срещу него е образувано досъдебно производство и следователят разпорежда задържане за още 24 часа. Впоследствие това задържане е удължено за още толкова, а мярката за неотклонение е потвърдена и от окръжния съд. В следващите няколко дни синът на жалбоподателите е преглеждан неколкократно от лекари поради оплакванията му, че не се чувства добре, тъй като взема венозно хероин. Викан е лекар и в килията му, който предписва лечение без необходимост от хоспитализация. В този период той е разпитан в присъствието на адвокат, като по време на разпита е треперел и едва е седял във фотьойла. Адвокатът е обяснил, че клиентът му страда от диабет и се налага да бъдат взети незабавно мерки. Тази информация не е вписана в картона на задържания, а той е върнат в килията си. Около полунощ се налага да бъде извикан лекар от спешна помощ, който го преглежда, констатира, че кръвното налягане е много ниско, предписва лекарства и си тръгва. Призори надзирателят установява, че задържаният е спрял да диша и се обажда на спешна помощ, която констатира смъртта на младежа.
Непосредствено след това надзирателите се обаждат в Пловдивската военна прокуратура, откъдето е изпратен военен следовател. С постановление от същата дата Пловдивската военна прокуратура образува наказателно производство срещу неизвестен извършител за неизпълнение на служебни задължения, довело до тежки последствия – смъртта на задържан. Разследването, поверено на военен следовател, има за цел да установи обстоятелствата около смъртта на Илия Йорданов. Екип от съдебни лекари извършва аутопсия на тялото още същия ден. В своето заключение експертите констатират, че Илия Йорданов е страдал от диабет и посочват като причина за смъртта му високото съдържание на захар в кръвта му (хипергликемия), довело до изпадане в кома. В следващите дни са разпитани надзирателите, съкилийника и лекарите, които са извършвали прегледи приживе на починалия. С постановление от 17 декември 2003 г. военният прокурор в Пловдив прекратява наказателното производство, образувано във връзка със смъртта на сина на жалбоподателите,приемайки, че никой не е бил информиран, че починалият страда от диабет. Постановлението е обжалвано от адвоката на жалбоподателите, който посочва в жалбата, че лично е информирал разследващия полицай и един от лекарите, че младежът е в абстиненция и страда от диабет. В окончателно решение от 19 януари 2004 г. Пловдивският военен съд потвърждава постановлението на военния прокурор.Съдът припомня, че когато дадено лице почине по време на задържане в резултат от здравословен проблем, задължение на държавата е да даде обяснение за причините за смъртта и за медицинското лечение, предоставено на това лице преди то да почине (Slimani c. France), № 57671/00, § 27, ЕСПЧ 2004‑IX (откъси) ; (Kats et autres c. Ukraine), № 29971/04, § 104, 18 декември 2008). От друга страна, самият факт, че едно лице умира при подозрителни обстоятелства, в момент когато е лишено от свобода, поражда въпрос за спазването от страна на държавата на нейното задължение да защити правото на живот на това лице (пак там).Правителството отбелязва, че синът на жалбоподателите е бил под лекарско наблюдение през въпросния отрязък от време и че персоналът на затвора е викал на място екипи на спешна помощ всеки път, когато здравословното състояние на задържания го е налагало. Съдът констатира, че на младежа действително е направен обичайният медицински преглед при постъпването му в мястото за задържане, както и на следващия ден следобед, но никой от лекарите, прегледали младежа на 15, 16, 17 и 18 октомври 2003 г., не е диагностицирал диабет у лицето и че то не е получило подходящо за заболяването си лечение, след което е починало от тежко усложнение на тази болест. Съдът счита, че става въпрос за сериозен пропуск от страна на намесените служители на държавата, който е довел до тежки последствия за задържания. Повиканият лекар от спешната помощ е действал без да разполага с каквато и да било информация за предишните заболявания на младежа освен здравния му картон, в който не е било отразено, че страда от диабет. След като взема предвид всички релевантни обстоятелства по делото, Съдът счита, че синът на жалбоподателите не е получил адекватно медицинско лечение по време на задържането си по вина на властите, под чието разпореждане се е намирал, и че това е довело до смъртта му. От това той достига до извода, че държавата ответник не е изпълнила своето задължение да защитава живота на Илия Йорданов и така е допуснала нарушение на чл. 2 в неговите материални аспекти.
Във връзка с оплакването за липса на ефективно разследване по повод смъртта на сина им Съдът посочва, че в такивав хипотези държавата е длъжна да започне официално и ефективно разследване на случилото се. Евентуален граждански иск не е достатъчен, за да може да се заключи, че държавата е изпълнила задължението си в това отношение, защото подобно производство предполага инициатива от страна на близките на жертвата. Гореказаното задължение не е задължение за постигане на резултат, а задължение за използване на определени способи. Това означава ефективност и експедитивност на самото разследване.
Съдът отбелязва, че разследващите органи са се ограничили само да проверят дали смъртта на Илия Йорданов не е била предизвикана от насилствени действия на персонала на затвора. Нито разследващите органи, нито военният съд са потърсили да проверят в дълбочина версията, че смъртта на сина на жалбоподателите може да се е дължала на пропуска на властите да вземат предвид, да впишат и да предадат на лекарите от спешна помощ информацията за съществуването на непосредствен и сериозен риск за здравето и живота на задържания, а именно, че той страда от диабет. При тези обстоятелствата Съдът счита, че постановлението за прекратяване поради липса на състав на престъпление от страна на прокуратурата и решението на военния съд, според които смъртта на сина на жалбоподателите не е била причинена от действия или бездействия на служителите на държавата, изглеждат прибързани и че разследването по случая е проведено без обективността и педантичността, изисквани за удовлетворяване на изискването за ефекивно разследване.Поради това е установено нарушение на чл. 2 и в неговите процесуални аспекти.
