Case of Nenkova-Lalova v. Bulgaria (Application  no 35745/05),   11 December 2012

Жалбата е по повод дисциплинарно уволнение на журналистка, която по времето на описаните събития, е работила в Българското национално радио. В предаването на   „Добър ден“ на 9 октомври 1998 г. е изнесена  информация от проведените журналистически разследвания, в които се установяват нелицеприятни факти за управляващата по това време политическа сила. Съдържанието на цялото предаване е било насочено към това – да бъде информирано обществото за извършени злоупотреби от страна на лица, тясно свързани с управляващата в онзи период политическа сила. В него като автори, водещи и събеседници вземат участие при смяна на ролите жалбоподателката и журналистката Виза Недялкова. Няколко дни преди излъчването му, на заседание на Дирекционния съвет – орган, чиито правомощия и статут   не са регламентирани в действалия в онзи период Закон за радио и телевизия, е било обсъдено протичането на това предаване и е било изразено становище в него да не участва журналистката Виза Недялкова. Отговорният редактор е изказал несъгласието си с това предложение и   поискал да бъде взето решение с гласуване, но до такова не се стига. След излъчването на предаването жалбоподателката, в качеството й на водеща, участващата в предаването – журналистката Виза Недялкова, както и редакторът Емил Иванов, са уволнени дисциплинарно. В започналите впоследствие съдебни производства заповедите на последните двама са отменени като незаконосъобразни, докато тази на жалбоподателката, след като е отменена   от районен съд – София,  в следващите две инстанции е оставена в сила.   Върховният  касационен съд в мотивите на своето решение от 23 март 2005 г. индиректно признава, че уволнението е свързано със свободата на изразяване, изтъквайки, че тя подлежи на ограниченията по чл. 10,т.2 – т.е. той се съгласява, че в крайна сметка  жалбоподателката е била наказана именно заради характера и съдържанието на излъченото предаване.

Жалбоподателката повдига оплакване, че нейното дисциплинарно уволнение не се ограничава в рамките на обикновен трудов спор, а е свързано пряко с правото й да информира обществото и със свободата й на изразяване. Тя повдига оплаквания  за нарушение не само на чл. 10, но така също и на чл. 6§1 (поради прекомерната продължителност на съдебното производство и нарушаването на принципа за равенство на средствата) и на чл. 1 от Протокол 1 (тъй като е била лишента от възможността да получи дължимото й обезщетение за незоканно уволнение).

Европейският съд приема с 4 на 3 гласа, че оплакването по чл. 10 е допустимо, но неоснователно. Основните му аргументи се заключават в това, че жалбоподателката не е взела предвид решението на Дирекционния съвет в предаването й да не участва определен журалист, но това по никакъв начин не е ограничило свободата й да представи тези, каквито намери за добре. Съдът отбелязва, че според него решението за дисциплинарно наказание не е било взето под натиск, както и че  право на работодателя е да определи вида на наложената дисциплинарна мярка. Макар че първоначално  заповедта е отменена, впоследствие две съдебни инстанции я оставят в сила, което доказвало, че тя не е издадена в нарушение на националното законодателство.

Решението е подписано с три особени мнения от страна на съдиите Циемеле, Николау и Бианку, които излагат аргументи в полза на поддържаната от тях теза, че в случая на жалбоподателката е допуснато нарушение на чл. 10 от Конвенцията. Те изтъкват като основен аргумент обстоятелството, че съдът не е взел предвид действащото национално законодателство в областта на радиото и телевизията, което оставя място за големи съмнения относно независимостта на тази медия. Съдиите се позовават на становището на регулаторния орган – НСРТ /Националния съвет за радио и телевизия/, който на свое заседание обсъжда въпроса, че в нито един от вътрешните актове на БНР не са регламентирани правомощията на административните и професионалните органи, какъвто по-скоро е дирекционният съвет, поради което се е стига до недопустимо смесване на правомощия на административни с чисто професионални органи. На второ място, те отбелязват, че националните съдилища въобще не са подложили на анализ специфичното законодателство в областта на радиото и телевизията в светлината на чл. 10, а са разгледали спора като обикновен трудов спор, подчинен на нормите на КТ. Този аспект е бил пренебрегнат от мнозинството от съдиите, които са приели, че не е допуснато нарушение на чл. 10. При липсата на анализ на националното законодателство няма как да бъде изведен и следващия извод – относно пропорционалността на мярката – уволнение, заключават тримата съдии.

Author

Write A Comment