Iordan Yordanov et autres c. Bulgarie (Requête no 23530/02), 2 juillet 2009
Тримата жалбоподатели – служители на МВР, са уволнени във връзка с откриването на подслушвателна техника в апартамента на главния прокурор през 2000 г. ВАС е разгледал делата им малко след делото на друг служител, уволнен на същото основание и по повод същите събития, но петчленният състав е възприел точно обратното становище на застъпеното няколко месеца преди това от петчленния състав по делото на колегата им, въпреки че в двата състава са заседавали почти същите съдии (четирима от петимата.
В практиката на ВАС от 2001 до 2005 г. е имало две различни тълкувания на чл. 240 от ЗМВР относно реда и условията на служебната и вътрешноведомствената проверка. Това положение е продължило и след вземането на решенията по настоящето дело. Ето защо Съдът счита, че са били налице „дълбоки и продължителни различия“ в тълкуването на разпоредбата от страна на ВАС. Въпреки съществуващия механизъм, позволяващ поправяне на такова положение – процедурата, предвидена в чл. 44 и 45 от Закона за ВАС, това не е било направено и създадената от съдебната практика несигурност е продължила и след приемането на окончателните решения на ВАС по делата на тримата жалбоподатели. Съдът намира, че тази упорито запазила се несигурност е имала за последствие лишаването на жалбоподателите от основни гаранции за справедлив процес по смисъла на чл. 6 § 1 от Конвенцията и е налице нарушение на разпоредбата.
Наказателното производство срещу г-н Йорданов е продължило почти 7 години и 5 месеца, което само по себе си е значителен срок. Разследването се е характеризирало с определена степен на сложност, която обаче не е в състояние да обясни подобна продължителност. Съдът намира нарушение на чл. 6 § 1 и на това основание.
По твърдението на г-н Йорданов, че не е разполагал с ефективно вътрешноправно за защита във връзка с оплакването си от продължителността на производството, Съдът отбелязва, че през юни 2003 г., когато влиза в сила чл. 239a от НПК, разследването срещу него е било висящо от 2 години и 11 месеца, което му е позволявало да използва въпросното средство за защита. Той обаче не го е сторил и не е изложил аргументи, че това средство би било неефикасно в неговия случай, поради което Съдът приема оплакването му по чл. 13 във вр. с чл. 6 § 1 за явно неоснователно.
