Архив

Статии по ключова дума: ‘принцип на правната сигурност’

Европейският съд: Не съществува право на „установена съдебна практика“

На 11 април 2019 г. Европейският съд за правата на човека постанови решението си по делото Mariyka Popova et  Asen Popov c. Bulgarie (no 11260/10) . В него беше повдигнато оплакване за нарушаване на правото на справедлив процес, и по-специално – на принципа на правната сигурност, поради установените противоречия в практиката на националните съдилища, което е довело до увреждане правата на жалбоподателите. Европейският съд не установи нарушение. Неговите аргументи са достатъчно сериозни и заслужават внимание, защото „справедливостта“ на съдебния акт в разбирането на голяма част от българските юристи същностно се разминава с тълкуването на тази международна юрисдикция. Би ми се искало особено тези колеги, които подготвят  жалби до Европейския съд, да се запознаят с критериите, които Съдът е формулирал при преценката си в случаите, когато се натъкне на противоречие в практиката на националните съдилища при тълкуването и прилагането на националното законодателство. Тук „червената нишка“ е, че не същестува „право на установена съдебна практика“, тъй като  това би означавало да не се търси никаква реформа или подобрение. Продължи към пълния текст »

ВКС под прицела на Европейския съд за правата на човека

Решението Дечева и други срещу България – поредният упрек към съда

 На 26 юни 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу България, но медиите насочиха вниманието си единствено върху това, което бе по повод жалбите на деветима работници на плевенската рафинерия „Плама“ – решението Христова и други (Requêtes nos  11472/04, 40590/08) . В него обаче просто бе констатирано едно повтарящо се нарушение, което вече бе установено три години по-рано – в решението Белев и други срещу България.[1] Тогава Европейският съд  постанови, че държавата е нарушила позитивните си задължения, защото е създала пречки за изпълнение на влезлите в сила решения в полза на всеки един от жалбоподателите (по трудови спорове за присъждане на трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения). Със своите действия и бездействие тя е нарушила  правото на справедлив процес и правото на собственост по отношение на 42-ма работници от „Плама“. В решението си от 26 юни Съдът изтъква, че не намира основания да промени своята позиция, изложена в цитираното по-горе решение и за пореден път установи същите нарушения. Продължи към пълния текст »