Case of Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 12 януари 2006 След приемането на ЗСПЗЗ жалбоподателите подават молба за възстановяване на земеделски имоти, принадлежали на тяхната наследодателка. Поземлената комисия им отказва възстановяването на 14 ха. След жалба районният съд във Велинград отменя отказа на поземлената комисия и признава правото на собственост на жалбоподателите върху претендираните поземлени имоти. Въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания, съдът заключава, че през 1940-те и по време на…
Iordan Yordanov et autres c. Bulgarie (Requête no 23530/02), 2 juillet 2009 Тримата жалбоподатели – служители на МВР, са уволнени във връзка с откриването на подслушвателна техника в апартамента на главния прокурор през 2000 г. ВАС е разгледал делата им малко след делото на друг служител, уволнен на същото основание и по повод същите събития, но петчленният състав е възприел точно обратното становище на застъпеното няколко месеца преди това от петчленния състав по делото на колегата им, въпреки…
Tomov and Nikolova v. Bulgaria (no 50506/09), 21 July 2016 Жалбата е свързана с проблеми при прилагането на ЗСПЗЗ във връзка със земеделската реституция и конкуренцията на правото на собственост, която възниква между различните категории собственици. През 1993 г. жалбоподателите купуват един парцел от 1000 кв.м. в с. Кранево. Техният продавач придобива собствеността върху земята през 1967 г. от едно ТКЗС. Те владеят необезпокоявано терена в продължение на 10 години, когато през 2003 г. установяват, че…
Agro Frigo OOD v. Bulgaria(Application no 39814/12 ) Жалбата е депозирана от „Арго Фриго“ ООД, което през 2006 г. кандидатства за безвъзмездна финансова помощ, финансиране по програмата „Сапард“, но проектът му е отхвърлен. Директорът на Държавен фонд „Земеделие“ се аргументира, че искането не отговаря на изискуемите условия и не е подкрепено със съответните документи. Този отказ е оспорен в съда, който отменя административния акт през март 2008 г. с мотива, че проектът отговаря на всички…
Case of Decheva and Others v. Bulgaria (Application no. 43071/06)26 June 2012 /реституция по благоустройствените закони/ Наследодателят на жалбоподателите разполагал с дворно място с няколко сгради в Жеравна, което през 1968 г. е отчуждено и предоставено за нуждите на държавна туристическа агенция. След приемането на закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ през 1992 г. имотът е възстановен на жалбоподателите по съдебен път с решение на Върховния съд от…
Case of Tonov and Others v. Bulgaria, (Application no. 48704/07),30 October 2012 /решение от комитет/ Делото е по повод лишаване от собственост на осн. чл. 7 от ЗВСОНВИ. Искът е предявен през 1998 г., преди Конституционният съд да прогласи за нищожна разпоредбата, съгласно която бе удължен срокът за предявяване на искове по чл. 7. Делото приключва пред националния съд през април 2007 г., но тъй като искането за обезщетение е направено едва през септември, областният управител отказва да удовлетвори…
Case of Decheva and Others v. Bulgaria (Application no. 43071/06), решение от 26 юни 2012 Наследодателят на жалбоподателите разполагал с дворно място с няколко сгради в Жеравна, което през 1968 г. е отчуждено и предоставено за нуждите на държавна туристическа агенция. След приемането на закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ през 1992 г. имотът е възстановен на жалбоподателите по съдебен път с решение на Върховния съд от 1995…
Yagnina v. Bulgaria (Application no 18238/06), 27 January 2015 През 1985 г. жалбоподателката е освидетелствана поради професионално заболяване и й е определена трета група инвалидност, поради което й е отпусната инвалидна пенсия. Между 1985 и 2000 г. жалбоподателката е преосвидетелствана седем пъти от ТЕЛК, като й е поставена диагноза вегетативна полиневропатия на горните крайници, коксартроза, цервикална спондилоза и радикулопатия. На тази основа й е определена загуба на трудоспособността между 50 и 70 %. През ноември 2000 г. при поредното преосвидетелстване…
Ilieva and Others v. Bulgaria(Аpplication no. 17705/05), 3 February 2015 / реституция по ЗСПЗЗ/ След приемането на ЗСПЗЗ жалбоподателите започват процедура по възстановяване на земеделските земи, принадлежали на техния общ наследодател, находящи се в землището на с. Рибарица. С решение от 25 юли 1995 г. поземлената комисия им връща няколко имота, измежду които и ливада от 8290 квадратни метра.На 26 февруари 1996 комисията постановява ново решение за земите на жалбоподателите, с което изменя предходното, но в…
Case of Hadzhigeorgievi v. Bulgaria (Application no. 41064/05),16 July 2013 Наследодателят на жалбоподателите притежавал гори в землището на гр. Якоруда. След приемането на реституционния закон за горите било депозирано заявление за възстановяване на 814 дка до поземлената комисия. След получения отказ поради липса на достатъчно доказателства за правото им на собственост жалбоподателите сезирали районния съд в гр. Разлог. С решение от юли 2000 г. съдът въз основа на всички представени документи намира, че техният общ наследодател…
Chengelyan and Others v. Bulgaria (Application no. 47405/07), 21 april 2016 Наследодателите на седемте жалбоподатели са притежавали недвижим имот с двуетажна къща в историческата част на гр. Пловдив. През 1966 г. тя е отчуждена по ЗПИНМ и на собствениците е заплатено обезщетение. След приемането на реституционния закон във връзка с възстановяване на имоти по градоустройствените закони през 1992 г. част от наследниците депозират молба до кмета на града да им бъде възстановен имотът. Молбата им е…
На 5 септември 2019 г. Европейският съд за правата на човека постанови решение по делото Agro Frigo OOD v. Bulgaria (Application no 39814/12 ). В него той достигна до извода, че повдигнатите оплаквания по чл. 6§1 и чл. 1 от Протокол 1 са допустими, но неоснователни. Това е първо решение във връзка с отпускането на субсидии от ДФ „Земеделие“ по програмата САПАРД и в този смисъл представляват интерес мотивите на Европейския съд, още повече, че става въпрос за възприемането на позицията на националните съдилища, че отмяната на влязло в сила решение поради засегнати интереси на трета страна, неучаствала в спорното производство, не води в конкретния случай до нарушаване върховенството на закона.
На 11 април 2019 г. Европейският съд за правата на човека постанови решението си по делото Mariyka Popova et Asen Popov c. Bulgarie (no 11260/10) . В него беше повдигнато оплакване за нарушаване на правото на справедлив процес, и по-специално – на принципа на правната сигурност, поради установените противоречия в практиката на националните съдилища, което е довело до увреждане правата на жалбоподателите. Европейският съд не установи нарушение. Неговите аргументи са достатъчно сериозни и заслужават внимание, защото „справедливостта“ на съдебния акт в разбирането на голяма част от българските юристи същностно се разминава с тълкуването на тази международна юрисдикция. Би ми се искало особено тези колеги, които подготвят жалби до Европейския съд, да се запознаят с критериите, които Съдът е формулирал при преценката си в случаите, когато се натъкне на противоречие в практиката на националните съдилища при тълкуването и прилагането на националното законодателство. Тук „червената нишка“ е, че не същестува „право на установена съдебна практика“, тъй като това би означавало да не се търси никаква реформа или подобрение.
Това е препоръката, направена от Европейския съд по правата на човека, на основание чл. 46, ал. 1 от Европейската конвенция, която се включва в т.н. общи мерки, визиращи всички подобни случаи като този по цитираното дело.
На 1 юни 2017 г. Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността на четирите жалбоподателки, които неоснователно, по силата на самия ЗСПЗЗ, са лишени от своята собственост без правото да получат каквото и да е обезщетение.
Жалбата е свързана с проблемите, възникнали при прилагането на ЗСПЗЗ във връзка със земеделската реституция и конкуренцията на правото на собственост, която възниква между различните категории собственици.
Това е първото дело по земеделска реституция, поставящо проблеми, сходни на тези, анализирани от Европейския съд по ЗВСОНИ.
На 9 юни 2015 г. Европейския съд по правата на човека постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 6§1 от Европейската конвенция. Общото между тях не е само това, че са свързани с проблемите на българската земеделска реституция. По-същественото и в двете е това, че българските власти в лицето на администрацията демонсрират правен нихилизъм и пренебрежение към задължителността на съдебните решения на българските съдилища. Така се стига и до осъдителните решения на Съда в Страсбург.
Решението Дечева и други срещу България – поредният упрек към съда
На 26 юни 2012 г. Европейският съд по правата на човека постанови три решения срещу България, но медиите насочиха вниманието си единствено върху това, което бе по повод жалбите на деветима работници на плевенската рафинерия „Плама“ – решението Христова и други (Requêtes nos 11472/04, 40590/08) . В него обаче просто бе констатирано едно повтарящо се нарушение, което вече бе установено три години по-рано – в решението Белев и други срещу България.[1] Тогава Европейският съд постанови, че държавата е нарушила позитивните си задължения, защото е създала пречки за изпълнение на влезлите в сила решения в полза на всеки един от жалбоподателите (по трудови спорове за присъждане на трудови възнаграждения и различни по характера си обезщетения). Със своите действия и бездействие тя е нарушила правото на справедлив процес и правото на собственост по отношение на 42-ма работници от „Плама“. В решението си от 26 юни Съдът изтъква, че не намира основания да промени своята позиция, изложена в цитираното по-горе решение и за пореден път установи същите нарушения.