Pankov c. Bulgarie (requête no 12773/03) 7 octobre 2010
Жалбоподателят получава сериозно нараняване по време редовни военни занятия по стрелба докато е бил войник. Той се прострелва в корема с повереното му оръжие. Последвалото следствие установява, че изстрелът е бил произведен от близко разстояние от собствения му автомат, чийто затвор той се е опитвал да оправи, без да спази приложимите процедури за безопасност. Жалбоподателят оспорва тези разкрития и твърди, че изстрелът по всяка вероятност е бил произведен от друг войник, намиращ се надалеч.
Съдът преценява, че има основания да разгледа жалбата в светлината на чл. 2, независимо, че жалбоподателят претърпява сериозни наранявания, но не загубва живота си, тъй като той е спасен само поради навременната и адекватно оказана му медицинска помощ.» Фактът, че той е претърпял опасни за живота наранявания в резултат от използването на потенциално смъртоносно огнестрелно оръжие, е достатъчен да доведе до приложимостта на член 2 от Конвенцията .»(§49)
Съдът преценява, че следва да разгледа най-напред оплакването за неефективността на проведеното рвазследване. Той отбелязва, че процедурно задължение да се разследват обстоятелствата, при които жалбоподателят е претърпял своето опасно за живота нараняване възниква поради четири причини: 1/поради това, че той е отбивал редовната си военна служба под грижата и отговорността на военните власти; 2/тъй като е наранен на стрелкови полигон, който представлява пространство, намиращо се под изключителния контрол на въоръжените сили на държавата; 3/ задължението да се проведе разследване не се ограничава само до ситуации, в което е установено, че смъртоносната атака е причинена от държавни служители; 4/ обстоятелствата, при които жалбоподателят е претърпял своето нараняване, несъмнено причинено от употребата на смъртоносно огнестрелно оръжие, са съмнителни и изискват обяснение. Съдът подчертава, че такова разследване трябва да отговаря на минимални изисквания. Разследването трябва да бъде обективно и щателно, за да бъде ефективно, а ефективността му не може да се оцени само въз основа на броя направени доклади, разпитани свидетели или други предприети следствени мерки. Той отбелязва извършените следствени действия от страна на националните власти. Според Съда доказателствата, събрани през време на разследването (които ясно показват, че по време на изстрела жалбоподателят е бил сам на покрива на вишката и че куршумът, който го е ранил, е бил изстрелян от близко разстояние), са достатъчни, за да позволят на следователя да изключи хипотезата за възможен рикошет и да заключи, че жалбоподателят се е прострелял от близко разстояние. «В случаите, когато е установен механизмът на нараняването и когато безспорно е изключена всяка възможна връзка между това нараняване и евентуални пропуски от страна на властите, би било неразумно и безполезно да се изисква подробно разследване на допълнителни обстоятелства, като например произхода на гилзата или организацията на занятието по огнева подготовка в настоящия случай.»(§53) Съдът отбелязва със съжаление някои от пропуските по време на разследването, но достига до извода, че те не са толкова съществени, че да променят заключението му, че в конкретния случай не е допуснато нарушенине на процедурните аспекти на чл. 2.
Колкото до позитивните задължения на държавата да опазва живота на своите граждани, в конкретния случай според Съда основният въпрос е дали тя е отговорна за нараняването на жалбоподателя в светлината на аргументите, изложени в неговото решение по делото Beker v. Turkey, (no. 27866/03, § 42, 24 March 2009). За разлика от много други случаи, при които той е приемал, че тежестта на доказване лежи върху държавата, Съдът се аргументира защо по това дело не приема подобен подход. Той повтаря в тази връзка, че разпределението на тази тежест е неразривно свързано, наред с други неща, и със спецификата на фактите по делото. Той подчертава, че лишаването от живот трябва да се подлага на най-внимателна проверка. За целите на Конвенцията обаче се изисква степен на доказване „извън всякакво разумно съмнение“, като доказателствата при това може да произтичат от съвкупност от достатъчно убедителни, ясни и съгласувани предположения или от подобни необорени фактически презумпции. Що се отнася до настоящия случай, твърдението на жалбоподателя, че е бил прострелян от друг военнослужещ, на пръв поглед не може да бъде отхвърлено като несъстоятелно. Той обаче не е представил достатъчно доказателства, за да е в състояние Съдът да установи извън всякакво разумно съмнение, че неговото нараняване наистина е причинено по този начин. Поради това Съдът достига до заключението, че не е налице нарушение на чл. 2 в това отношение.
Разследването, за което Съдът вече е установил, че е било ефективно, е отхвърлило версията на жалбоподателя за произхода на нараняването му. В тази връзка Съдът отбелязва, че първото изречение от член 2 § 1 задължава държавата не само да се въздържа от умишлено и незаконно отнемане на живот, но и да предприема подходящи стъпки за опазване живота на онези, които се намират под нейната юрисдикция. Това задължение при подходящи обстоятелства се разширява до позитивното задължение да се предприемат предпазни оперативни мерки за защита на лицата, чийто живот е изложен на опасност от криминални деяния от страна на други лица или от самонараняване
Съдът подлага на преценка и дали властите са взели достатъчно предпазни мерки, за да предотвратят опасността от случайно нараняване или смърт по време на армейски стрелкови занятия, които на практика представляват дейност, която би могла да изложи на риск живота на онези, които се намират в близост до тях. Жалбоподателят не е посочил някакви пропуски в тези мерки и не е идентифицирал неспазване на процедурите за безопасност, уреждащи начина, по който войниците извършват огнева подготовка. Фактът, че той е изпратен на огнева подготовка по време, когато е бил освободен от занятия по физическа подготовка от лекаря на подразделението според съда няма причинно-следствена връзка с нараняването му, особено с оглед на неговото твърдение, че куршумът, който го е наранил, не е от неговия автомат.
Така Съдът достига до извода, че не е налице нарушение на член 2 от Конвенцията и в това отношение.
По повод оплакването за нарушение на чл. 13 във вр. с чл. 2 Съдът установява, че това оплакване е свързано с разгледаните по-горе и следователно също трябва да бъде обявено за допустимо. След анализ на различните мерки, предприети в настоящия случай, Съдът установява, че проведеното от властите разследване съблюдава процедурните задължения, произтичащи от чл.2. Той съответно счита, че може да се приме, че ответната държава е провела ефективно разследване съгласно изискванията на член 13
Съдът намира жалбата за допустима, но неоснователна. Трима от съдиите са изразили особено мнение по повод становището на мнозинството във връзка с липсата на нарушение на чл. 2 в неговите процедурни аспекти по повод ефективността на проведеното разследване.
