Решението на Европейския съд по жалбата на I.G.D. c. Bulgarie

На 7 юни Европейският съд постанови решението си по делото I.G.D. c. Bulgarie (requête n o 70139/14), в което установи нарушения на чл. 5§4, чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 8.

Жалбата е по повод настаняването  на малолетно момче с девиантно поведение в социално-педагогически интернат, липсата на адекватни психологически и възпитателни грижи в тази институция и  невъзможността  за прекратяване на възпитателната мярка  освен по искане на местната комисия за борба срещу противообществените прояви /МКБППМН/, както и нарушеното право на семеен живот на момчето поради невъзможността за ефективен контакт с майката и липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.

Фактите

След развода на родителите си през 2003 г. родителските права върху отглеждането на жалбоподателя са предоставени на майката, която в онзи период живее в село във Видинския регион. Тъй като тя заминава за София с новия си пратньор,  за него полага грижи бабата по майчина линия. След получени сигнали в отдела за закрила на детето за  упражнявано домашно  насилие върху детето от  нейна страна,  са предприети мерки за защита (не е конкретизирано какви) и през 2008 г. то е поверено за отглеждане на бащата.  Последният упражнява физическо насилие над детето, поради което по отношение на него са предприети отново мерки за защита. Междувременно майката се разделя със своя пратньор и се връща при детето си. През май отделът за закрила на детето в Белоградчик получава сигнал за агресивното поведение на момчето и за извършен акт на сексуално посегателство от него по отношение на по-малко дете. Жалбоподателят е настанен в дом за деца, лишени от родителски грижи.Тъй като и там той осъществява подобни сексуални прояви, е настанен в кризисен център за деца, където отново извършва подобни действия по отношение на друго момче и провокира пожар.

През ноември 2011 г. МКБППМН в Белоградчик сезира районния съд с искане жалбоподателят, тогава на 11 години, да бъде настанен в социално-педагогически интернат /СПИ/ поради различните си прояви на отклоняващо се поведение.

Съдът констатира, че момчето се отглежда от майката, на която са предоставени родителските права след  развода й с бащата. Тя декларира пред съда, че не е в състояние да осъществява ежедневен  и достатъчен родителски контрол върху него.  Установено е, че детето е със забавено умствено развитие,с асоциално   поведение и хиперактивно. То  вече е било настанявано в кризисни центрове и домове.  Докладът на отдела за закрила на детето описва множеството прояви на отклоняващо се поведение и липсата на родителски капацитет. Съдът преценява, че предприетите до този момент мерки  не са дали резултат   и затова постановява детето да бъде настанено  в СПИ.

В изпълнение на съдебното решение жалбоподателят е настанен  на 10.01.2012 г. в интерната в с. Стралджа. През юли 2012 след  обследване от медицинска  комисия е диагностициран, че има дислексия и се препоръчва да бъде наблюдаван редовно от псхиатър, да бъде подпомаган от психолог и ресурсен учител във връзка с учебните дейности.

По искане на майката през май 2013 г. детето е хоспитализирано в психиатрична клиника за деца за извършване на експертиза, която установява, че при него се забелязва забавяне в интелектуалното, емоционалното и социалното развитие, дефицит на паметта и на способността за концентрация. Специалистите намират че съществува риск от провали в обучението и задълбочаване на поведенческите му проблеми. Поради това препоръчват промяна в грижите за него според ясни изисквания за бъдещото му образование, по-специално – редовна психическа и психологическа работа, както и помощ от специалист учител и консултиране на майката.

През юни 2013 г. майката сезира местната комисия с искане да се прекрати настаняването на детето в СПИ, но то не е уважено с мотива, че това не би било в негов интерес   и то следва да остане извън семейството, поради което няма да бъде направено предложение до районния съд.

На 4 и 5 септември 2013 г. комисия, назначена от Агенцията за закрила на детето, извършва проверка в СПИ Стралджа и установява, че жалбоподателят е бил жертва на физическо насилие от страна на възпитател, което се установява и от медицинското обследване. На 6 септември детето е изведено и настанено временно в кризисен център за деца, жертва на насилие, където престоява до 11 ноември. Там е обследвано отново от психиатър, който установява, че поведенческите му проблеми зачестяват, детето има агресивни прояви, но същевременно е жертва на агресия. Поради това има нужда от персонално подпомагане, изготвяне на индивидуална обучителна програма и  непрекъснати грижи  в естествената му семейна среда. През декември същата година с решение на районния съд в Сливница е прекратен престоят в кризисен център и  жалбоподателят е настанен в   интерната в с. Варненци.

През януари 2014 г. майката на жалбоподателя се обръща за помощ към Агенцията за закрила на децата, за да й съдейства да се погрижи за детето си, защото всички препоръки на медицинските експерти са пренебрегнати, то все още не може да чете и пише и тя би могла да  се заеме с обучението му.  В молбата са изложени твърдения и за упражнено  физическо насилие над момчето. Нова психиатричнва експертиза от 14.02.2014 г. преповтаря констатациите на предходната и допълва, че начинът на обучение на детето, както  и честата смяна на институции, както и липсата на ясна възпитателна и предвидима концепция влошават състоянието му. Тъй като детето има добри взаимоотношения с майка си, е препоръчано да бъде интегрирано в естествената си семейна и образователна среда, като бъде осигурен и постоянен контрол от страна на социалните служби относно обучението и консултирането на майката и участието на ресурсен учител.  Същия ден майката подновява молбата си засъдействие до Агенцията за закрила на детето, за да се отмени настаняването му в СПИ, като отново се позовава на актове на насилие в интерната. Молбата е препратена до местната комисия за борба срещу противообществените прояви. След получено становище от отдела за закрила на детето, че семейната обстановка, наблюдавана през последните три години, не сочи наличието на  необходимите условия за възпитание и обучение на детето, МКБППМН отказва да сезира районния съд да прекрати настаняването в СПИ.   Колкото до твърденията за осъществено насилие Агенцията я уведомява, че извършената проверка не констатира подобни актове от страна на възритатели или ученици в СПИ Варненци.

Искането на майката до районния съд в Тутракан да прекрати настаняването в интерната от април 2014 г.  е отхвърлено като недопустимо, тъй като единственият орган според Закона за борба срещу противообществените прояви, компетентен да направи такова искане, е местната комисия.

През април 2015 г. жалбоподателят напуска интерната, тъй като престоят му там надхвърля максимално предвидения срок от три години.

Преценката на Съда

Оплакването за нарушение на чл. 5§4 е поради това, че в законодателството не е предвидена възможност за осъществяването на периодичен съдебен контрол върху настаняването в специализираните възпитателни заведения, което представлява форма на лишаване от свобода. Оплакването е прието за допустимо. Европейският съд припомня, че според добре установената му практика, че настаняването в такива институции, които са създадени съгласно  българското законодателство, представлява лишаване от свобода по отношение на ненавършилите пълнолетие лица (виж D.L. c. Bulgarie (no 7472/14, §§ 40-44, 19 mai 2016). Той констатира, че съдебен контрол съществува само във връзка с първоначалното настаняване в такава институция, което е осъществено с решението от 28.11.2011 г. на районния съд в Белоградчик.  Обаче в ЗБППМН не е предвидена възможност  малолетните и непълнолетните да сезират съда  с искане за преразглеждане на възпитателната мярка. Такава възможност е предоставена само на местните комисии за борба срещу противообществените прояви /МКБППМН/. Ето защо майката на жалбоподателя неколкократно сезира местната комисия и отправя искания за съдействие до Агенцията за закрила на децата, за да бъде прекратена възпитателната мярка, но становищата на комисията винаги са отрицателни и тя не формулира подобно  искане до съда.

Европейският съд установява наред с това, че решението на районния съд в Сливница от 11 ноември 2013 г., с което е преустановен престоят на детето в кризисен център след инцидента в интерната през 2013 г.  и е разпоредено то да бъде настанено в друг интернат въобще не подлага на детайлен анализ предшестващите актове на насилие преди този в Стралджа. Нещо повече, нито данните по делото, нито българското законодателство не предоставят правомощие на този съд да постановява прекратяване на настаняването в СПИ. А от друга страна, в никой последващ момент в периода от настаняването на жалбоподателя в СПИ и до прекратяването на мярката през април 2015 г. национален съд не е осъществявал контрол върху законността на мярката, лишаваща жалбоподателя от свобода. Европейският съд подчертава, че една подобна мярка, макар и да се предприема с възпитателна цел, оказва влияние върху емоционалното, психическото, социалното и когнитивното празвитие на детето или юношата. Затова е от първостепенна важност  националната съдебна система да предвижда периодичен съдебен контрол върху законността на подобна мярка, който да се осъществява достатъчно редовно. Тази периодичност би следвало да позволи на съдилищата  бързо да изготвят  адекватни решения, съобразена със ситуацията на  непълнолетния и така да го защитят срещу всяко удължаване на лишаването от свобода, когато могат да бъдат намерени други образователни алтернативи. Европейският съд напомня, че задължение на властите е да гарантират, че задържането на непълнолетно лице следва да бъде крайна мярка  и има за цел да предотврати сериозни рискове в неговото развитие. Когато този критерий не е изпълнен, лишаването от свобода губи своята оправданост.

Въз основа на изложените аргументи Европейският съд констатира, че   местните власти не са предоставили на жалбоподателя правото на периодичен съдебен  преглед на неговото лишаване от свобода през редовни интервали, за да се потвърди необходимостта той да остане в социално-педагогически интернат.Поради това е установено нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията.

Другите оплакванния са по чл. 8 и чл. 13 във връзка с чл. 8. Жалбоподателят твърди, че настаняването му в СПИ и липсата на ефективни контакти с неговата майка представлява нарушаване на правото му на личен и семеен живот. Наред с това той повдига оплакване и за това, че тези индивидуални  аспекти никога не са били предмет на разглеждане от страна на националните власти в хода на прилагането на възпитателната мярка.

Оплакванията са приети за допустими, тъй като Съдът намира, че макар и жалбоподателят да е бил отглеждан в различни периоди от баба си и баща си, той е живял  немалко време и с майка си, с която е поддържал тесни контакти. По време на ваканциите тя се е грижила за него, обаждала му се е редовно по телефона, посещавала го е в интерната и е полагала непрекъснато усилия да  прекрати престоя му там.

Във връзка с основателността на оплакванията  Европейският съд достига до извода, че настаняването на жалбоподателя  в СПИ представлява намеса в правото му   на личен и семеен живот. Тази намеса е била предвидена в ЗБППМН и е преследвала законна цел. Що се отнася обаче до нейната необходимост в едно демократично общество той припомня, че висшите  интереси на детето изискват от националните власти приемането на възможно най-слабите ограничителни мерки, когато се засяга упражняването на правото на зачитане на семейния живот. Вместо това административните власти, които са сезирали националните съдилища (както за първоначалното настаняване, така и за последващото), са се концентрирали основно върху капацитета на майката да осъществи своите родителски задължения и  да предложи стабилна семейна среда. Установявайки, че й липсва достатъчен капацитет, те са препоръчали най-тежката мярка (настаняване в институция) вместо да потърсят други, по-малко сериозни, които биха могли да укрепят семейния живот на жалбоподателя. Липсва и обяснение защо такива мерки не биха били ефективни.(§89)

Съдът обръща внимание на твърде специфичната ситуация с оглед психическото състояние на жалбоподателя, изискваща специални грижи за неговото развитие и благополучие, която е налагала  връзката с майка му да бъде подкрепена. Това е било известно на властите и поради заключенията на множеството проведени психолого-психиатрични изследвания на детето. Но тези елементи не са били анализирани в светлината на неговите най-добри интереси.(§91) Властите наред с това са пропуснали да разгледат и проблема относно значителната отдалеченост на интернатите от местоживеенето на майката, която е единствената му близка поднина, проявяваща интерес към него.(§92) Не е взето под внимание какви са отрицателните последици поради невъзможността да се поддържат близки и периодични  контакти. Съдът специално отбелязва и факта, че пребиваването на жалбоподателя е продължило цели три години – максималния период, предвиден в ЗБППМН, както и обстоятелството, че тази възпитателна мярка не е била предприета, за да се предостави образователна подкрепа на жалбоподателя, а по-скоро да се предпази обществото с оглед неговите девиантни прояви.

Съдът заключава, че основната мотивация на властите е била да накажат жалбоподателя за поведението му, което се счита за отклоняващо се.   В този контекст, в който   основната цел е била да се защитят правата на другите, властите не намерили   за необходимо да проучат положението на жалбоподателя, който е бил  жертва на редица актове на насилие в интерната, където е бил настанен. През трите години на пребиваване там нито един от различните органи и институции не се е ангажирал да проучи въпросите дали условията за настаняване са били от полза за жалбоподателя, дали са били предназначени да възстановят връзките между него и майка му, както и как да бъде осъществена   реинтеграцията в семейството му.(§§94-95)

Въз основа на обсъдените факти  Съдът достига до извода, че властите не са осъществили анализ, свързан с най-добрия интерес на детето в настоящия случай; че  предприетите процедури не са осигурили достатъчна пропорционалност на намесата с оглед заложените интереси и не на последно място националните органи не  са изпълнили позитивните си задължения, с които са натоварени, да предприемат мерки за улесняване  сближаването между майката и детето й и да  адаптира жалбоподателя м конкретната ситуация . Той установява нарушение на чл. 8 самостоятелно и на чл. 13 във връзка с чл. 8.

Коментар

В това решение за пръв път Съдът по българска жалба  прави обстоен анализ и дава своята оценка относно характера на настаняването в институция по ЗБППМН (в случая социално-педагогически интернат) и достига до извода, че макар и да е допустимо ограничаването на свободата с възпитателна цел, каквото изключение е предвидено в чл. 5§4, то трябва да бъде оправдано, да бъде предприемано като крайна мярка, за непродължителен период, да бъде подлагано на периодичен съдебен контрол и  действително да преследва целите, за които е било предприето., за да не се превръща в санкция за засегнатото лице.

Наред с това са установени редица непълноти и дефицити в българското законодателство, които възпрепятстват заинтересованите лица да сезират съда за преустановяване или промяна на възпитателната мярка.

Няма как да не се подмине и формализма на административните органи (отделите за закрила на детето, местните комисии, училищният и възпитателският персонал   в интернатите), които не предприемат никакви ефективни действия, за да изпълнят препоръките на експертите за по-добрата реинтеграция на детето към семейството му и за реалното му подпомагане в психологически и педагогически план.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks