Yagnina v. Bulgaria (Application no 18238/06), 27 January 2015
През 1985 г. жалбоподателката е освидетелствана поради професионално заболяване и й е определена трета група инвалидност, поради което й е отпусната инвалидна пенсия. Между 1985 и 2000 г. жалбоподателката е преосвидетелствана седем пъти от ТЕЛК, като й е поставена диагноза вегетативна полиневропатия на горните крайници, коксартроза, цервикална спондилоза и радикулопатия. На тази основа й е определена загуба на трудоспособността между 50 и 70 %.
През ноември 2000 г. при поредното преосвидетелстване ТЕЛК й поставя диагноза вегетативна полиневропатия на горните крайници и миотендиноза, но не се споменават другите заболявания констатирани при предходните освидетелствания. На тази основа на жалбоподателката е определена 40% загуба на работоспособността и тя е лишена от инвалидна пенсия. Това решение е обжалвано пред НЕЛК, но тя го потвърждава, като посочва диагноза „спондартроза и свързаните с нея заболявания“. След жалба пред Софийски градски съд последният назначава медицинска експертиза, която на базата на прегледа на всички релевантни документи и извършеното обследване преценява, че жалбоподателката страда от цервикална спондилартроза, вегетативна полиневропатия, myotendinosis на горните крайници и коксартроза на тазобедрената става. Експертът посочи, че тези заболявания са с хронична характер и постепенно и негативно са засегнали здравословно състояние на жалбоподателката, като някои от тях са се задълбочили след 1985 г. Експертът посочва, че тези заболявания обикновено водят до значително намаляване на трудоспособността на засегнатото лице .
Решението на СГС влиза в сила на 11 февруари 2003 г. В него съдът разпорежда на НЕЛК да извърши ново освидетелстване, като вземе предвид всички заболявания на жалбоподателката, както са установени от медицинските експертизи по време на съдебния процес. В резултат на последващото освидетелстване НЕЛК преценява, че жалбоподателката не страда от част от заболяванията, установени от назначената съдебно-медицинска експертиза и й определя 30 % степен на нетрудоспособност. С решение от 6 януари 2005 г. СГС отменя това решение на НЕЛК, като посочва, че комисията не е взела под внимание актуалното здравословно състояние на жалбоподателката и погрешно е определила степента на неработоспособност, но че единствено този административен орган е компетентен да определи окончателната степен на инвалидност. По жалба на НЕЛК пред Върховният административен съд е образувано дело и с решение от 15 юли 2005 г. той оставя без уважение жалбата. С решение от 28 октомври 2005 г. НЕЛК постановява ново решение, с което определя 40 % загуба на работоспособността на жалбоподателката и я лишава от инвалидната й пенсия, считано от 2 октомври 2000 г.
Съдът не приема възражението на Правителството за неизчерпване на вътрешните средства за защита поради непредявяване на иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Той отбелязва, че жалбоподателката е разполагала с две влезли в сила съдебни решения в нейна полза, които не са били взети предвид от властите.
Съдът отбелязва, че съгласно приложимото вътрешно законодателство в момента решенията на административните съдилища имат задължителна сила по отношение на страните и е трябвало да бъдат приложени незабавно, съгласно дадените в тях указания, които са задължителни.
Съдът се позовава на предходни свои решения, в които вече е отсъдил в контекста на жалби за неизпълнение на решенията на административните съдилища, че спазването на член 6 § 1 от Конвенцията изисква от административните органи да действат в съответствие с констатациите и индикациите в окончателните съдебни решения на съдилищата (виж BasarbaOOD v. Bulgaria, no. 77660/01, § 32, 7 January 2010; Popnikolov v. Bulgaria, no. 30388/02, § 29, 25 March 2010; Stoyanov and Tabakov v. Bulgaria, no. 34130/04, § 79, 26 November 2013). Ето защо, в настоящия случай НЕЛК е трябвало да действа в изпълнение на влязлото в сила решение на националния съд, съобразно дадените от него задължителни указания, като вземе предвид приетите в хода на съдебното производство съдебно-медицински експертизи и се съобрази с актуалното здравословно състояние на жалбоподателката, а не само професионалните й заболявания. Съдът отбелязва наред с това, че в решението на НЕЛК от октомври 2005 г. е отбелязано, че тя „потвърждава останалата част от констатациите“, което предполага, че се отнасят до вписани в предходното му решение от 9 октомври 2003, въпреки че то е изцяло отменено. Поради това Съдът не е убеден, че лекарската комисия е оценила реалното здравословно състояние на жалбоподателката преди да се определи процентът на нейната нетрудоспособност, който, както отбелязва съдът, е в изключителната компетентност на този административен орган.
Ето защо Съдът достига до извода, че НЕЛК не се е съобразила с окончателното решението на Върховния административен съд от 15 юли 2005 г. в нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията.
С оглед установеното нарушението на член 6 § 1 от Конвенцията, Съдът счита, че жалбоподателката е имала защитима претенция за целите на член 13. Той отбелязва, че към датата на събитията все още вътрешното законодателство не е предвиждало процедура за принудително изпълнение на решенията на административните съдилища. Тя е въведена с приемането на Административно-процесуален кодекс през юли 2006 г. Същевременно ЗОДОВ в случаи, подобни на този, не предоставя ефективно вътрешноправно средство за защита. С оглед изложеното той намира, че е налице нарушение и на член 13.