Case of Velikova v. Bulgaria (Application no. 41488/98), 18 May 2000
Жалбата е по повод смъртта на едно лице, настъпила след задържането му в полицейското управление. Тя е депозирана от жената, която е съжителствала с жертвата в продължение на 12 години.
По повод възражението на правителството за недопустимост на жалбата поради това, че упълномощаването на адвокатите не било извършено съгласно нормите на националното право (когато е от неграмотно лице, да е с поставянето на пръстов отпечатък в присъствието на двама свидетели, а не с подпис), Съдът отбелязва, че в подготвителната среща преди съдебното заседание той лично се е убедил в това, че жалбоподателката е в състояние да положи подписа си, тъй като го е демонстрирала пред председателя на състава.Наред с това поне две години преди депозирането на жалбата й, в процедурите пред националните власти, тя е била представлявана от единия от двамата си адвокати, които впоследствие са упълномощени от нея за процедурите в Страсбург. Правителството не е твърдяло изрично, че жалбата е подадена без съгласието на жалбоподателката, а по-скоро, че самото пълномощно е правно недействително.На основание всички аргументи Съдът отхвърля възраженията на Правителството за недопустимост на жалбата. Жалбоподателката повдига оплакване, че са допуснати нарушения на чл. 2 от Конвенцията, тъй като г-н Цончев е починал в резултат от увреждания, преднамерено нанесени му от полицията, че не е получил адекватна медицинска помощ по време на задържането си в полицията и че не е било извършено адекватно разследване на обстоятелствата около смъртта му. Съдът изтъква, че, «когато някой бъде задържан от полицията в добро здравословно състояние и бъде намерен по-късно мъртъв, в тежест на държавата е да предостави правдоподобно обяснение за събитията, довели до смъртта му, при липсата на което властите трябва да понесат отговорност по Член 2 от Конвенцията. При преценката на доказателствата общият приложим принцип е приложението на стандарта на доказване „по безспорен начин“ »(§70). Анализирайки цялата предоставена информация от Правителството, Съдът достига до извода, че са налице досатъчно доказателства, въз основа на които може да се заключи по безспорен начин, че г-н Цончев е починал в резултат от увреждания,нанесени докато е бил в ръцете на полицията, поради което и правителството е отговорно във връзка с причинената смърт. Същевременно той установява, че на лицето не е била предоставена дължимата грижа от медицински специалист, макар че екип на бърза медицинска помощ e пристигнал в полицията, докато то все още е било живо и е страдало в резултат на сериозните си увреждания. Поради това Съдът констатира нарушение на материалните аспекти на чл. 2 във връзка с причинената смърт на г-н Цончев. Съдът отбелязва, че следствието по повод смъртта на г-н Цончев е започнало своевременно – незабавно след като той е бил открит мъртъв в полицейското управление в Плевен. Обаче са налице редица необясними пропуски от самото начало и през време на цялото следствие (не са разпитани важни свидетели или не са им задавани ключови въпроси, не е направен опит за идентифициране на медицинския екип, пристигнал в полицейското управление приживе на лицето, не е поставена задача за установяване часа насмъртта на г-н Цончев). Съдът «напомня, че задължението на държавата по член 2 да защитава правото на живот във връзка с общото й задължение по член 1 от Конвенцията „да гарантира на всеки в рамките на юрисдикцията си предвидените {тук} права и свободи“ съдържа в себе си изискването за някаква форма на ефективно официално разследване в случаите, в които хора са загинали в резултат от използването на сила. Разследването трябва да бъде, interalia, обстойно, безпристрастно и внимателно(§80) В подобен случай без правдоподобно обяснение от страна на ответното правителство за причините, поради които жизненоважни следствени действия не са предприети, се ангажира отговорността на държавата за особено сериозно нарушение на нейното задължение по член 2 от Конвенцията да защитава правото на живот. Съдът констатира, че са били налице очевидни средства за получаване на доказателства относно момента на нанасяне на уврежданията на г-н Цончев и други важни доказателства за обстоятелствата около задържането му, здравословното му състояние и за извършителите на тежкото престъпление срещу него, но следователят не е пристъпил към събирането им. Наред с това след декември 1994 г. и до август 1997 г. (когато жалбоподателкта е уведомена с писмо от прокуратурата) не са предприемани никакви следствени действия за разкриване на извършителите на убийството, нито са представени правдоподобни обяснения за причините за пропуските от страна на властите да съберат ключови доказателства. Поради това Съдът намира нарушение на задължението на правителството по чл. 2 от Конвенцията за провеждане на ефективно разследване. По повод оплакването за липса на ефективно вътрешно-правно средство за защита във връзка с неефективността на проведеното разследване и бездействието на прокуратурата Съдът изтъква, че присъждането на обезщетение само по себе си не може да бъде средство за защита срещу нарушение на чл. 2. С оглед фундаменталното значение на правото на защита на живота член 13 налага, без да изключва другите средства за защита, предвидени от вътрешната правна система,задължение на държавите да проведат обстойно и пълно разследване, от естество да доведе до идентифицирането и наказването на отговорните, а наред с това жалбоподателят трябва да има ефективен достъп до производството. Неизпълнението на това задължение е подронило ефективността на всяко другоевентуално средство за защита, поради което Съдът установява нарушение на чл.13.
