Това е един от основните изводи в постановеното на 26 март 2020 г. решение на Европейския съд по правата на човека по делото Pendov v. Bulgaria((Application no. 44229/11) Продължи към пълния текст »
На 13 септември 2018 г. Европейският съд за праватa на човека постанови решение, свързано с един много актуален и „чувствителен“ въпрос – относно правомощията на държавата да осъществява контрол върху електронните средства за комуникация като средство за противодействие на престъпността.
В делото Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom (Арplications nos 58170/13, 62322/14 et 24960/15) са обединени за общо разглеждане по решение на Съда три жалби с 16 жалбоподатели – организации на журналисти, правозащитни организации, както и физически лица – журналисти и адвокати.
Основанието за депозиране на тези жалби е изнесената през 2013 г. информация от бившия служител на Американската агенция за национална сигурност Едуард Сноудън, че разузнавателните служби на САЩ и Обединеното кралство са осъществявали масово наблюдение върху елекронните комуникации и са си споделяли програми и данни. Жалбоподателите твърдят, че поради естеството на дейността им, техните електронни съобщения и /или предаваната информация са били контролирани, прихващани или събирани от британското разузнаване. Продължи към пълния текст »
Европейският съд постанови: По отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните лица.
На 7 септември Европейският съд по правата на човека постанови ново решение срещу България – първото след лятната ваканция. То бе по делото на бившия районен прокурор на Софийската районна прокуратура Славчо Кърджев – Karzhev v. Bulgaria (Application no. 60607/08), 7 September 2017. В него той установи нарушение на чл. 10 от Европейската конвенция за правата на човека по повод неговото осъждане за обида чрез печата на двама прокурори заради интервю, дадено за в-к „Труд“. Продължи към пълния текст »
На вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет
На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.
Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/07, 30599/10, 8241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.
Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права. Продължи към пълния текст »
С решение на Голямото отделение от 23 април 2015 г. Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ доразви своята своята практика относно свободата на изразяване на адвокатите, гарантирана от чл. 10 на Европейската конвенция за правата на човека /Конвенцията/.
В делото Morice c. France (жалба n° 29369/10) един френски адвокат е бил осъден да заплати глоба заради клевета срещу двама съдии-следователи по повод негови думи в писмо, адресирано до Министъра на правосъдието и публикувани във вестник „Mond“. Наред с това са били уважени и гражданските искове срещу него. Продължи към пълния текст »
Ограничаване свободата на изразяване на мнение
Case of Cholakov v. Bulgaria(Application no. 20147/2006)
В решението си от 1 октомври 2013 г. по горепосоченото дело Европейският съд по правата на човека прие, че българските власти са наложили санкция по Указа за борба с дребното хулиганство поради публичната критика от страна на жалбоподателя, отправена срещу властите в хода на избирателна кампания за местни избори.
Жалбоподателят има двойно гражданство – българско и шведско, но прекарва голяма част от времето си в България, където се включва активно в обществено-политическия живот на страната. На 1 ноември 2007 г., в хода на предизборната кампания за местни избори на централния площад на гр. Враца жалбоподателят се оковава към метална колона в центъра на града и по мегафон призовава да не се гласува за сегашния кмет, който е „мафиот“. Продължи към пълния текст »