На 16 ноември 2021 г. Европейският съд оповести четири нови осъдителни решения срещу България. Най-значимото от тях, класифицирано във второ ниво по важност, несъмнено е по делото Vasil Vasilev v. Bulgaria (Application no. 7610/15), в което бяха установени две нарушения на Европейската конвенция за защита правата на човека. Първото е по чл. 8 (право на неприкосновеност на личния живот ) поради липсата на достатъчна яснота в правната рамка и на процедурни гаранции, свързани с унищожаване…
Руското законодателство за подслушване на мобилните телефони не съответства на ЕКПЧ
Това е решението на Голямото отделение, постановено на 4 декември 2015 г. по делото Roman Zakharov v. Russia (application no. 47143/06). Според 16-те съдии (решението е подписано с едно особено мнение) е било нарушено правото на личен живот на жалбоподателя. Делото е свързано със системата за подслушване на мобилните телефони в Русия. Жалбоподателят е главен редактор на списание и ръководител на регионалния център на Фонда за защита на гласността в Санкт Петербург. Той посочва, че руското законодателство задължава мобилните оператори да монтират техническо оборудване за осигуряване дейността на оперативно-издирвателните мероприятия (т.н. СОРМ-2). При липсата на достатъчно процесуални гаранции в законите това оборудване позволява безконтролно подслушване на разговорите по мобилни телефони.
Резюмета на решения, постановени от Европейския съд по правата на човека, на 27 ноември 2012 г.
Affaire M.N. c. Bulgarie (requête no 3832/06), 27 novembre 2012
На 4 октомври 1994 г. Жалбоподателката, която била тогава на 14 години, била изнасилена от четирима младежи. Незабавно след случилото се тя заедно с родителите си подала жалба в полицията в гр. Карлово, в която посочила имената на трима от насилниците. На следващия ден била прегледана от съдебен лекар, който установил редица наранявания по цялото тяло, в областта на половите органи и разкъсване на химена. В дните непосредствено след извършеното изнасилване жалбоподателката направила два опита за самоубийство. На 5 октомври тримата младежи, посочени от жалбоподателката, били разпитани и признали за извършеното престъпление. Те посочили името и на четвъртия извършител, който също бил разпитан. Следствени действия били извършвани само в периода 5 октомври 1994 г. – 1 ноември 1994 г., след което до 19 октомври 2004 г. не било предприето нищо.