Affaire Kalinova c. Bulgarie (Requête no 45116/98),8 novembre 2007 През 1986 г. общината в гр. Нова Загора отчуждава къща с дворно място за нуждите на започващо жилищно строителство, съгласно плана на града. На собствениците е изплатено обезщетение по действащия ЗТСУ. Строителството на жилищната сграда е реализирано частично без да се засяга процесния имот. През 1990 г. той е продаден на жалбоподателката, която е вписана в списъците на общината като крайно нуждаеща се. През 1992 г. е приет…
Kalinova c. Bulgarie (Requête no 45116/98), 27 November 2008 Решение по чл. 41 /за справедливо обезщетение/ Първоначална жалба Kalinova c. Bulgarie, no 45116/98, §§ 71-80, 8 novembre 2007. Нарушение на чл. 1 от Протокол 1 (реституция) В своето първоначално решение по делото Калинова с/у България Европейският съд установява, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1. Тъй като въпросът за приложението на член 41 от Конвенцията не е бил доизяснен, Съдът отлага произнасянето си по него и приканва страните да…
Kirova and Others v. Bulgaria (Application no. 31836/04), 2 july 2009 През 1984 г. първата жалбоподателка закупува от СО апартамент, който държавата е конфискувала от от г-н С. M., осъден за шпионаж и държавна. През 1990 г. Върховният съд отменя присъдата и през 1997 г. г-н С. M. предявява ревандикационен иск срещу първата жалбоподателка, който е уважен с мотиви, че договорът, по силата на който тя е придобила апартамента, нищожен, защото не е подписан от кмета,…
Case of Yavashev and Others v. Bulgaria (Application n° 41661/05),6 November 2012 Жалбоподателите са трима братя, на които през 1992 г. община Габрово възстановява имота, принадлежал на техния баща, в който били построени фабрика, други помощни сгради, както и къща за семейството им. След национализацията му, от началото на 60-те години в сградите се помещава едно от общинските училища. Със съгласието на жалбоподателите общината продължила да използва имота според предназначението му и след като им го възстановила и…
Решението по допустимост по жалбата Симеон Сакскобургготски и други бе постановено на 20 март 2018 г. и в него бяха обединени за общо разглеждане три жалби, включващи не само Симеон Сакскобургготски и неговата сестра Мария Луиза Хробок, но и други петима наследници на Фердинанд. Жалбата на последните бе обявена за недопустима. Съдът допусна за разглеждане оплакванията по две жалби – №№ 38948/10 и 8954/17)
В решението от 7 септември 2021 г. Съдът хронологично проследява всички събития в исторически аспект от коронясването на Симеон II, през събитията след 1944 г. , приемането на Закона за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници, решението на Конституционния съд от 1998 г. за обявяване противоконституционността на този закон и това от 2009 г. за мораториум върху разпореждането с имотите, за които жалбоподателите са претендирали, че са тяхна собственост, както и отписването на част от имотите от Областните управители и възстановяването им на „правоимащите“ жалбоподатели.
АНАЛИЗ НА ПРАКТИКАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪД ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА ПО ДЕЛА, СВЪРЗАНИ С РЕСТИТУЦИОННОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО[1]
(критичен обзор на постановените решения през периода 2008-2010 г.[2])
След решенията по делото Великови срещу България[3], което без да бъде назовавано изрично, изпълни ролята на “пилотно решение”, във връзка с жалбите на лицата, лишени от собственост на основание чл. 7 от ЗВСОНИ и решението Кехая срещу България[4], в чиято основа бе спор, основаващ се на ЗСПЗЗ, през 2008-2010 г. Европейският съд постанови общо 20 решения, повдигащи сериозни въпроси, произтичащи от българското реституционно законодателство. В настоящата статия ще бъде направен опит за обобщаване практиката на Европейския съд, като същевременно няма да бъдат спестени и критиките по повод неговата непоследователност при тълкуването на законодателството и Конвенцията.
“Цената” на българската реституция в практиката на Европейския съд по правата на човека през 2009 г.
(нередактиран вариант на статия, публикувана в сп. “Правен свят”, кн. 1 от 2010 г. стр.122-124)
На свои заседания от 2 и 9 декември 2009 г. Министерският съвет взе решения да бъдат изплатени сумите по 13 български дела, по които Европейският съд по правата на човека е намерил нарушения на Конвенцията. Седем от тях са свързани с нарушаване правото на собственост, гарантирано от чл. 1 на Протокол 1 на български граждани, станали жертва на различни реституционни закони.
Европейските измерения на българската реституция
/критичен преглед на практиката на Европейския съд по правата на човека по българските жалби/
Статията е публикувана в сп. “Правата на Човека”, бр.2 от 2007г., стр.31 –
Издание на Фондация “Български адвокати за правата на човека” в партньорство с Институт “Отворено общество” – София
Един от аспектите на защитата на правото на собственост, който попада в приложното поле на чл. 1 от Първия допълнителен протокол на ЕКПЧ, е свързан с реституцията. От началото на 90-те години на миналия век, след падането на комунистическите режими, в бившите социалистически страни бяха приети редица закони, целящи да възстановят собствеността върху имоти, национализирани след Втората световна война. Различните законодателни подходи доведоха и до различни правни последици за широк кръг от граждани. В тази връзка Европейският съд бе изправен пред предизвикателството да разрешава сложни казуси, възникнали при прилагането на реституционното законодателство в отделните страни.
Европейски съд по права на човека FIFTH SECTION CASE OF VLADIMIROVA AND OTHERS v. BULGARIA (Application no. 42617/02) JUDGMENT STRASBOURG 26 February 2009 This judgment will become final in the circumstances set out in Article 44 § 2 of the Convention. It may be subject to editorial revision. In the case of Vladimirova and Others v. Bulgaria, The European Court of Human Rights (Fifth Section), sitting as a Chamber composed of: Peer Lorenzen, President, Rait…