На 17 декември 2020 г. Европейският съд постанови решението си по делото Dermanski c. Bulgarie(Requête no 61322/10), в което за пореден път след многобройните дела от серията Гуцанови установи нарушение на правото на неприкосновеност на личния и семеен живот поради незаконно извършване на претърсване и изземване на вещи без наличието както на предварително разрешение от съд, така и последващо одобрение на тези действия.
Претърсването и изземването като процесуално-следствени действия и в светлината на намесата в правата по чл. 8 от Конвенцията са разглеждани в множество дела срещу България – Илия Стефанов срещу България (жалба № 65755/01, решение от 22 май 2008 г.); Гуцанови срещу България (№ 34529/10, решение от 15 януари 2014 г.); Преждарови срещу България (жалба № 8429/05, решение от 30 септември 2014 г.); Славов и други срещу България (жалба № 58500/10, решение от 10 ноември 2015 г.); Говедарски срещу България (жалба № 34957/12, решение от 16 февруари 2016 г.); Посевини срещу България (жалба № 34957/12, 16 февруари 2016); Димова-Иванова и Иванов срещу България (жалба № 58497/10, решение от 31 май 2018 г.); Стоянов и други срещу България (жалба № 55388/10, решение от 31 март 2016 г.).
Поредното решение, в което бе установено нарушение на чл. 8 поради неоправданата намеса в правото на неприкосновеност на жилището и офиса на жалбоподателката бе постановено на 12 декември 2019 г. по делото Ilieva v. Bulgaria (Application no. 22536/11).
Това отсъди Европейският съд по правата на човека в своето решение по делото Slavov et autres c. Bulgarie (Requête no 58500/10), постановено на 10 ноември 2015 г.
Съдът установи наред с това, че в българското законодателство не се съдържат достатъчно гаранции срещу произвол при извършването на обиск и претърсване, което води до нарушаване на правото на 
неприкосновеност на жилището.
Жалбата е тясно свързана със събитията, свързани с т.н. операция „Медуза“, описани в жалба Gutsanovi c. Bulgarie, no 34529/10 в решението от 15 oктомври 2013.
Делото Харакчиев и Толумов – нов стандарт на наказателна политика
Наказанието доживотен затвор би било съвместимо с чл. 3 от Европейската конвенция, само, ако при постановяването му осъденият има яснота при какви условия той би могъл да очаква, че тази негова присъда би била преразгледана.
Взети заедно, суровостта на условията на специалния режим, при който се изтърпява наказанието доживотен затвор и лошите материални условия в пенитенциарните заведения,представляват унизително и нечовешко отнасяне.