Днес Европейският съд постанови последните си съдебни решения срещу страната ни преди приключването на календарната година – едно по основателност, в което е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок и три по допустимост, с които жалбите са обявени за недопустими поради това, че са депозирани след изтичането на 6-месечния срок.
В изпълнение на двете пилотни решения Фингър и Димитров и Хамънов от 1 октомври 2012 г. в България действа ново административно компенсаторно средство за защита срещу оплаквания за нарушения на правото на граждани и юридически лица на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Административното средство, регламентирано в Закона за съдебната власт, е част от новосъздадения национален механизъм за обезщетение и заедно с иска по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да предложи защита срещу бавно правосъдие, като гарантира на засегнатите лица наличието на ефективно средство на национално ниво по смисъла на чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи .
Целта на проучването бе въз основа на анализа на практиката на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и административните и гражданските съдилища да бъде оценена ефективността на новоприетите правни средства за защита и да бъдат формулирани препоръки за необходими промени на административния механизъм, включително чрез предложения за изменение на законовата и подзаконовата нормативна база и предложения за постановяване на тълкувателни решения от върховните съдилища.
В настоящата статия са анализирани основните проблеми на правото на справедлив процес в неговите наказателни аспекти, като те са пречупени през констатираните нарушения на Европейския съд преди всичко по български дела. Наред с това е направен опит за оценка и дали те са преодолени или и към настоящия момент съществуват все още „рискови зони.“ Последователно са разгледани въпросите относно: правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона;юрисдикцията на съда и достъпът до съд по наказателни дела; правото на публично гледане на делото и публично произнасяне на решението; правото на справедлив процес в разумен срок, презумпцията за невинност, както и минималните права, предоставяни на лицата, срещу които е повдигнато обвинение.
Националният компенсаторен механизъм за бавно правосъдие е ефективно вътрешноправно средство за защита
Измененията в Закона за съдебната власт с въвеждането на новата глава ІІІ“а“ [1]и съответните промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди[2] с приемането на новия чл. 2б, предвиждащ право на обезщетение за прекомерна продължителност на дела по отношение на граждани и юридически лица, представляват ефективно вътрешно-правно средство за защита. Такова е заключението на Европейския съд по правата на човека.
АНАЛИЗ НА ПРИЧИНИТЕ, ДОВЕЛИ ДО ОСЪЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА СПРАВЕДЛИВ ПРОЦЕС В РАЗУМЕН СРОК В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО – ЧЛ. 6§1 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА[1]
Светла Маргаритова
/Нередактиран вариант на статията, публикувана в сп. „Адвокатски преглед“ кн.11-12 на 18 юни 2009/
В края на януари 2009 г. Европейският съд по правата на човека публикува своя годишен доклад за постановените решения през предходната година. От 47 държави-членове на Съвета на Европа по брой осъдителни решения, в които е установено поне едно нарушение, България се нарежда на осмо място (с 51 решения), с много близки стойности до Гърция (73) и Италия (71). По половината от тези съдебни актове (25) едно от основанията за констатиране на нарушение е прекомерната продължителност на процедурата – гражданска или наказателна, надхвърляща границата на т.н. „разумен срок”. По честота то е на второ място след нарушеното право на свобода и сигурност, гарантирано от чл. 5. Макар и да липсва статистика за това, каква част от констатираните нарушения произтичат от прекомерната продължителност на граждански и каква – от наказателни процедури, прегледът на постановените решения на Европейския съд показва, че преобладават тези, свързани с областта на наказателното правораздаване.