Аffaire Nedyalkov c. Bulgarie (Requête no 44241/98) 3 novembre 2005 Съдът констатира нарушение на чл. 6§1 по повод прекомерната продължителност на наказателното производство (като начален момент се приема датата на задържане в изпълнение на издадената срещу жалбоподателя международна заповед за задържане на 20 август 1996, а присъдата е от 15 септември 2004), като установява пропуски както в работата на органите на досъдебното производство, така и на националния съд.Той констатира наред с това по две нарушения на чл. 5§3 и…
Ivan Hristov v. Bulgaria (Application no. 32461/02), 20 Mars 2008 Две самостоятелни наказателни производства с прекомерна продължителност. На 13 септември 1995 г. прокуратурата започва разследване срещу жалбоподателя за извършване на банкови услуги (набиране на парични депозити) без необходимата лицензия, в противоречие с член 252, ал. 1 от НК от 1968 година. На 9 октомври 1995 г., срещу жалбоподателя е повдигнато обвинение и му е наложена мярка за неотклонение – парична гаранция. На 26 август 2004 г. Плевенският…
Demirevi c. Bulgarie (Requête no 27918/02) , 28 mai 2009 Съдът намира, че периодът, започнал с конституирането на жалбоподателите като граждански ищци и продължил 13 години и почти 5 месеца, през който делото е било разгледано от три съдебни инстанции, не може да бъде обяснен с относителната му сложност, а се дължи на неоправданото му забавяне във ВКС; четирите му връщания за доразследване; деветте отлагания в окръжния съд поради отсъствие на членове на състава. Поради това той установява…
Tonchev v. Bulgaria (Application no. 18527/02), 19 november 2009 Прекратено наказателно производство от частен характер (за нанесена лека телесна повреда) поради изтичане на абсолютната давност. На това основание не е разгледан гражданският иск на жалбоподателя. Поради тази причина съдът заключава, че последният не е разполагал с ефективно вътрешно-правно средство за защита. Българският съдия е изразил несъгласие по повод второто нарушение в своето особено мнение. Прекомерната продължителност от повече от 8 години и 2 месеца на наказателното дело,…
Valkov c. Bulgarie (Requête no 72636/01), 8 janvier 2009 Наказателното производство срещу жалбоподателя е започнало с неговото привличане като обвиняем през януари 1996 г. и през декември 2006 г. все още е било висящо в досъдебната фаза, т.е. към този момент продължителността му е била 10 години и 10 месеца. Съдът отбелязва, че делото, което се е отнасяло за пасивна корупция, е било с известна сложност, но преписката е била връщана пет пъти на компетентния прокурор заради…
Lisev c. Bulgarie (Requête no 30380/03), 26 fevrier 2009 Наказателното производство срещу жалбоподателя е продължило 7 години, 5 месеца и 3 дни. Делото не се е отличавало с фактическа или правна сложност. Органите, натоварени с разследването, са били пасивни. Първоначалното следствие е завършило с прекратяване от районния прокурор, оспорено от жертвата; окръжният прокурор е поискал допълнително разследване. То е продължило повече от 4 години, през които само е установено местоживеенето на жалбоподателя и е назначена психиатрична експертиза.
Myashev c. Bulgarie (Requête no 43428/02),8 janvier 2009 Наказателното производство срещу жалбоподателя е продължило повече от десет години. Съдът отбелязва, че делото, което е било за незаконно притежаване на оръжие, не изглежда сложно. За продължителни периоди (1993–1998 г., а след това 1999–2002 г.) процедурата е била в застой, без да е извършено никакво процесуално или следствено действие. Както и по предишни дела срещу България, Съдът отбелязва, че по това време в националното право не е съществувало средство…
Valentin Ivanov v. Bulgaria (Application no. 76942/01), 26 march 2009 Продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателя, която се покрива от юрисдикцията ratione temporis на Съда (след 7 септември 1992 г., когато Конвенцията влиза в сила за България) е 8 години, 1 месец и 28 дни за досъдебно производство и три съдебни инстанции. Според Съда не са приведени убедителни факти или аргументи, че тази продължителност е разумна. Макар че делото е било в известна степен сложно и…
Rangelov c. Bulgarie (Requête no 14387/03), 23 аvril 2009 Периодът, който следва да се прецени, е започнал на 29 май 1998 г. с ареста на жалбоподателя и повдигането на обвинение срещу него. На 20 ноември 2007 г. наказателното производство е все още висящо пред втората инстанция, и е продължило вече почти 9 години и половина. Делото се е отличавало с известна сложност (множество обвиняеми с различна роля в извършването на няколко престъпления; множество извършени следствени действия), но…
Днес Европейският съд постанови последните си съдебни решения срещу страната ни преди приключването на календарната година – едно по основателност, в което е установено нарушение на правото на справедлив процес в разумен срок и три по допустимост, с които жалбите са обявени за недопустими поради това, че са депозирани след изтичането на 6-месечния срок.
В изпълнение на двете пилотни решения Фингър и Димитров и Хамънов от 1 октомври 2012 г. в България действа ново административно компенсаторно средство за защита срещу оплаквания за нарушения на правото на граждани и юридически лица на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Административното средство, регламентирано в Закона за съдебната власт, е част от новосъздадения национален механизъм за обезщетение и заедно с иска по чл. 2б от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди следва да предложи защита срещу бавно правосъдие, като гарантира на засегнатите лица наличието на ефективно средство на национално ниво по смисъла на чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи .
Целта на проучването бе въз основа на анализа на практиката на Инспектората към Висшия съдебен съвет, Министерството на правосъдието и административните и гражданските съдилища да бъде оценена ефективността на новоприетите правни средства за защита и да бъдат формулирани препоръки за необходими промени на административния механизъм, включително чрез предложения за изменение на законовата и подзаконовата нормативна база и предложения за постановяване на тълкувателни решения от върховните съдилища.
В настоящата статия са анализирани основните проблеми на правото на справедлив процес в неговите наказателни аспекти, като те са пречупени през констатираните нарушения на Европейския съд преди всичко по български дела. Наред с това е направен опит за оценка и дали те са преодолени или и към настоящия момент съществуват все още „рискови зони.“ Последователно са разгледани въпросите относно: правото на независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона;юрисдикцията на съда и достъпът до съд по наказателни дела; правото на публично гледане на делото и публично произнасяне на решението; правото на справедлив процес в разумен срок, презумпцията за невинност, както и минималните права, предоставяни на лицата, срещу които е повдигнато обвинение.
Националният компенсаторен механизъм за бавно правосъдие е ефективно вътрешноправно средство за защита
Измененията в Закона за съдебната власт с въвеждането на новата глава ІІІ“а“ [1]и съответните промени в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди[2] с приемането на новия чл. 2б, предвиждащ право на обезщетение за прекомерна продължителност на дела по отношение на граждани и юридически лица, представляват ефективно вътрешно-правно средство за защита. Такова е заключението на Европейския съд по правата на човека.
ПЪРВИ „ПИЛОТНИ” РЕШЕНИЯ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ
На 10 май Европейският съд по правата на човека постанови първите две решения, които произтичат от промените, включени в Конвенцията след влизането в действие на Протокол № 14 на 1 юни 2010 г. [1]Тези решения са наречени „пилотни”, тъй като с тях не само се установява нарушение на отделни текстове на Конвенцията – в конкретния случай на чл.6§1 в неговия грaждански и наказателен аспект и на чл. 13, но на правителството е поставен срок от 12 месеца, в който то да създаде механизъм, за да избегне наличието на повтарящи се нарушения във връзка с продължителността на гражданското и наказателното производство, а когато това е невъзможно – да предвиди съответните способи за обезщетяване на гражданите, пострадали от тях.
АНАЛИЗ НА ПРИЧИНИТЕ, ДОВЕЛИ ДО ОСЪЖДАНЕТО НА БЪЛГАРИЯ ВЪВ ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА СПРАВЕДЛИВ ПРОЦЕС В РАЗУМЕН СРОК В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО – ЧЛ. 6§1 ОТ ЕВРОПЕЙСКАТА КОНВЕНЦИЯ ЗА ПРАВАТА НА ЧОВЕКА[1]
Светла Маргаритова
/Нередактиран вариант на статията, публикувана в сп. „Адвокатски преглед“ кн.11-12 на 18 юни 2009/
В края на януари 2009 г. Европейският съд по правата на човека публикува своя годишен доклад за постановените решения през предходната година. От 47 държави-членове на Съвета на Европа по брой осъдителни решения, в които е установено поне едно нарушение, България се нарежда на осмо място (с 51 решения), с много близки стойности до Гърция (73) и Италия (71). По половината от тези съдебни актове (25) едно от основанията за констатиране на нарушение е прекомерната продължителност на процедурата – гражданска или наказателна, надхвърляща границата на т.н. „разумен срок”. По честота то е на второ място след нарушеното право на свобода и сигурност, гарантирано от чл. 5. Макар и да липсва статистика за това, каква част от констатираните нарушения произтичат от прекомерната продължителност на граждански и каква – от наказателни процедури, прегледът на постановените решения на Европейския съд показва, че преобладават тези, свързани с областта на наказателното правораздаване.
Affaire Asenov c. Bulgarie(Requête no 42026/98,)15 juillet 2005 Съдът установява нарушение на чл. 6§1 по отношение на всяко едно от двете наказателни производства срещу жалбоподателя. Изследвайки внимателно причините за забавянията, той установява, че те са били по вина на властите. Съдът констатира и четири самостоятелни нарушения на чл. 5.
Case of Sidjimov v. Bulgaria (Application no. 55057/00) 27 January 2005 Съдът установява нарушение по повод наказателно производство, започнало през август 1993, което към ноември 2004 все още било висящо на фаза досъдебно производство. „(…)Властите били виновни за забавяне от приблизително две години, а именно от юни 1994 до юли 1996, в който период делото многократно било връщано на етапа на разследване. След юни 1996 във връзка с производството не са били извършвани никакви следствени действия.”(§34)»(…)Съдът счита, че…
Case of E.M.K. v. Bulgaria(Application no. 43231/98) 18 January 2005 Съдът установява нарушение на член 6 § 1 от Конвенцията поради неразумната продължителност на наказателния процес – от 8 май 1996, когато жалбоподателят се предава на властите, до 11 февруари 2002, когато решението на Софийския апелативен съд става окончателно. Следователно, продължителността е пет години и девет месеца. Съдът отбелязва, че на 11 март 1999 Софийският апелативен съд отменя оправдаването на жалбоподателя въз основа на единственото основание,…
Case of Mitev v. Bulgaria (Application no. 40063/98) 22 December 2004 Съдът установява две нарушения на чл. 6§1 във връзка с прекомерната продължителност на двата наказателни процеса срещу жалбоподателя, както и нарушение на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита. Съдът установява и 5 нарушения на чл. 5
Affaire Iliev c. Bulgarie (Requête no 48870/99), 22 décembre 2004 Съдът установява нарушение на чл. 6§1 поради прекомерната продължителност на наказателния процес срещу жалбоподателя – от януари 1994 г. до март 2003 г. Съдът констатира нарушение и на чл. 5§3.