Valentin Ivanov v. Bulgaria (Application no. 76942/01), 26 march 2009
Продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателя, която се покрива от юрисдикцията ratione temporis на Съда (след 7 септември 1992 г., когато Конвенцията влиза в сила за България) е 8 години, 1 месец и 28 дни за досъдебно производство и три съдебни инстанции. Според Съда не са приведени убедителни факти или аргументи, че тази продължителност е разумна. Макар че делото е било в известна степен сложно и е включвало събирането на множество доказателства, не е ясно на кои дати и колко заседания са проведени от националните съдилища, били ли са те насрочени в разумен срок и проявили ли са съдилищата необходимото усърдие. Освен това два пъти са внасяни нови обвинителни актове срещу жалбоподателя заради изменение на обвинението и връщане на делото на прокуратурата, което само по себе си е удължило производството поне с две години.
Както и по предишни дела срещу България, Съдът отбелязва, че по това време в националното право не е съществувало средство за защита, позволяващо ускоряване на производството или получаване на обезщетение за прекомерната му продължителност, поради което установява нарушение и на чл. 13.