Pengezov c. Bulgarie(Requête no 66292/14),10 octobre 2023
Жалбата е по повод отстраняването на магистрат от упражняваната от него функция на съдия и отражението й върху неговия личен живот поради липсата на достатъчно гаранции, за да не се допусне злоупотреба с неговите права и ситуацията на несигурност, в която е бил поставен за продължителен период от време, както и поради липсата на пропорционалност .
Hristova and Others v. Bulgaria(Application no. 56681/15) 5 septembre 2023
Решение на Комитет
Дело, подобно на Kostov and Others v. Bulgaria (nos. 66581/12 and 25054/15, 14 May 2020)
През 2013 г. Министерският съвет отчуждава поземлен имот от 987 кв.м. в околностите на София, собственост на жалбоподателите, за изграждане на път. След обжалване пред Върховния административен съд е определено обезщетение в размер на 2112 лева – т.е. 2,14 лв. на кв.м. В съдебното решение е отбелязано, че имотът, макар и в урбанизирана територия, се използва като земеделска земя, поради което размерът на обезщетението за собствениците следва да се определи на базата на цените на подобни парцели земеделска земя, които са били обект на сделки през съответния период, предшестващ отчуждаването. Установени са само две сделки за земя, отговарящи на поставените критерии, като земята е продадена съответно за 2,88 лв. и 0,43 лв. на кв.м. Въз основа на тези стойности Върховният административен съд определя горепосочения размер на обезщетението.
Bozhilov and Others v. Bulgaria(Application no. 56383/15), 5 septembre 2023
Решение на Комитет
Дело, подобно на Kostov and Others v. Bulgaria (nos. 66581/12 and 25054/15, 14 May 2020)
През 2013 г. Министерският съвет отчуждава два имота в околностите на София, собственост на жалбоподателите, с обща площ 4613 кв.м., за изграждане на път, като предоставя обезщетение от 4737 лева т.е. около 1,02 лв. на квадратен метър. Обезщетението не е изчислено на базата на цените на съпоставими имоти, тъй като се установява, че не е имало сделки с подобни имоти в периода, предшестващ отчуждаването. То е определено на основание Наредбата за изчисляване стойността на земеделските земи. С окончателно решение от 5 май 2015 г. Върховният административен съд потвърждава решението на Министерския съвет, включително относно размера на обезщетението. Той установява, че земята на жалбоподателите е „земеделска земя в рамките на урбанизирана територия“ и потвърждава, че наредбата е приложима, тъй като нито един имот от такъв тип не е бил предмет на сделки през съответния период, предшестващ отчуждаването.
Simonova v. Bulgaria (application n o 30782/16),11 aрril 2022
Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост.
Жалбата е по повод събарянето на незаконно изградена сграда, в която жалбоподателката, самотна майка, е живяла със своите седем деца.
На 15 март Европейският съд в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Bozhilovi v. Bulgaria (Application no.9051/18).
Къщата на жалбоподателите, намираща се в централната градска зона на София, е била отчуждена през 1985 г. Те са били настанени в оборотно жилище до построяването на жилищната сграда, в която е бил определен апартаментът, дъжим им като обезщетение. Това така и не се случва през следващите години и до настоящия момент.
Това е изводът на Европейския съд в решението му от 14 май, постановено по две обединени за общо разглеждане жалби Kostov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 66581/12 and 25054/15).
Той посочва, че към настоящия момент на производство пред него са още 20 жалби с подобнви оплаквания за твърде нисък размер на определеното обузщетение за отуждените им имоти за изграждането на инфраструктурни обекти.
След решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, в което Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността поради отнемането на камион на дружеството жалбоподател заради открити наркотици без да бъде извършена преценка на пропорционалността на намесата наскоро Европейският съд в сходен казус достигна до същия извод. На 21 ноември 2019 г. Съдът в състав от трима съдии постанови решение, в което отново установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на румънското акционерно дружество Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria.
На вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет
На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.
Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/07, 30599/10, 8241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.
Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права.
Националното законодателство не отговаря на изискването за пропорционалност, когато се отнема собственост на трето лице, неучаствало в наказателно производство, което няма причастност към извършването на престъпление. Отнемането не би нарушило изискванията на Конвенцията, ако е било осъществено в съответствие с една процедура, която би осигурила подходящите гаранции срещу произвол. До този извод достига Европейският съд в решението си по горното дело.