Simonova v. Bulgaria (application n o 30782/16),11 aрril 2022
Жалбата е класифицирана във второ ниво по значимост.
Жалбата е по повод събарянето на незаконно изградена сграда, в която жалбоподателката, самотна майка, е живяла със своите седем деца.
На 15 март Европейският съд в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по делото Bozhilovi v. Bulgaria (Application no.9051/18).
Къщата на жалбоподателите, намираща се в централната градска зона на София, е била отчуждена през 1985 г. Те са били настанени в оборотно жилище до построяването на жилищната сграда, в която е бил определен апартаментът, дъжим им като обезщетение. Това така и не се случва през следващите години и до настоящия момент.
Това е изводът на Европейския съд в решението му от 14 май, постановено по две обединени за общо разглеждане жалби Kostov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 66581/12 and 25054/15).
Той посочва, че към настоящия момент на производство пред него са още 20 жалби с подобнви оплаквания за твърде нисък размер на определеното обузщетение за отуждените им имоти за изграждането на инфраструктурни обекти.
След решението по делото Ünsped Paket Servisi SaN. Ve TiC. A.Ş. v. Bulgaria, в което Европейският съд установи нарушение на правото на мирно ползване на собствеността поради отнемането на камион на дружеството жалбоподател заради открити наркотици без да бъде извършена преценка на пропорционалността на намесата наскоро Европейският съд в сходен казус достигна до същия извод. На 21 ноември 2019 г. Съдът в състав от трима съдии постанови решение, в което отново установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на румънското акционерно дружество Dumagas Transport S.A. v. Bulgaria.
На вниманието на Министерството на правосъдието и на Висшия съдебен съвет
На 10 ноември 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови поредното си решение Boykanov c. Bulgarie (Requête no 18288/06), в което установи нарушение на свободата на изразяване, защото български съд осъди гражданин за това, че е дръзнал да адресира писмо до съдебен изпълнител, в което да изрази недоволството си от неговото нежелание да изпълни професионално задълженията си, произтичащи от закона.
Няколко месеца по-рано Европейският съд постанови решението си по делото Marinova and Others v. Bulgaria (nos. 33502/07, 30599/10, 8241/11 and 61863/11, 12 July 2016), в което няколко български граждани са били осъдени за клевета поради направени от тях оплаквания от различни държавни служители.
Някак твърде симптоматичен е фактът, че всеки опит обикновеният гражданин да защити правата си, може да бъде смачкан с осъдителна присъда за обида или клевета, за да бъде даден урок (генералната превенция !) на останалите да не си въобразяват, че имат права.
Националното законодателство не отговаря на изискването за пропорционалност, когато се отнема собственост на трето лице, неучаствало в наказателно производство, което няма причастност към извършването на престъпление. Отнемането не би нарушило изискванията на Конвенцията, ако е било осъществено в съответствие с една процедура, която би осигурила подходящите гаранции срещу произвол. До този извод достига Европейският съд в решението си по горното дело.