Днес, 31 януари 2023 г. , Европейският съд по правата на човека в състав от трима съдии постанови решение, в което установи нарушение на чл. 5§5 от Европейската конвенция за защита правата на човека. По делото Stefanova v. Bulgaria(Application no. 39232/17) той констатира, че Върховният административен съд е подходил съвсем формално и е отказал да присъди обезщетение за незаконно задържане, тъй като според съдиите жалбоподателката не била доказала, че е претърпяла неимуществени вреди.

Фактите по случая

На 24 юли 2014 г. жалбоподателката е зaдържана от полицията и е освободена на следващия ден след изтичането на 24 часа. Заповедта за задържането й е оспорена пред административния съд – гр. Ямбол, който е отменя като незаконосъобразна, тъй като намира, че подозренията на полицията не са били скрепени с никакви фактически обстоятелства, които да оправдаят задържането.

След отмяната на заповедта жалбоподателката предявява иск за неимуществени вреди по ЗОДОВ . Административният съд уважава исковата претенция.С   решение от 16.01.2017 г. ВАС отменя решението на долната инстатнция и отхвърля иска. Според съда  жалбоподателката не е доказала, че е претърпяла неимуществени вреди. До този извод касационната инстанция достига въз основа на показанията на полицейски служител, който посочва, че по време на ареста й тя била видимо спокойна и самоуверена. ВАС не взема под внимание показанията на адвокат, който се е срещнал с нея след освобождаването й, намирайки, че те са пристрастни. Според него жалбоподателката е била „възмутена“, „емоционална“ и „смазана“ от ареста“.

Преценката на Европейския съд

Европейският съд отбелязва, че и в предишни дела срещу България  е критикувал нивото на доказване, изисквано от националните съдилища по отношение на неимуществени вреди, произтичащи от незаконно задържане. Той е приел, че задържането, извършено в нарушение на член 5 § 1 от Конвенцията, обикновено може да се презюмира,  че причинява известно психическо страдание не само докато трае задържането, но и след това(въпреки че тази презумпция е оборима). Такова страдание не е задължително да достигне нивото на психологическа травма или разстройство, или да доведе до външни прояви или симптоми. Поради това  то не винаги се поддава на външно доказателство като свидетелски показания.   Съдът приема, че автоматичният отказ за присъждане на каквото и да е обезщетение на лице, което е било незаконно задържано само защото не е предоставило такова доказателство, е прекалено формалистичен и е в нарушение на член 5 § 5 от Конвенцията. В този смисъл са постановените от него предходни решения – . Danev v. Bulgaria, no. 9411/05, § 30, 2 September 2010, §§ 33-34;  Dzhabarov and Others v. Bulgaria, nos. 6095/11 and 2 others, § 84, 31 March 2016. Съдът отбелязва наред с това, че самият Върховен адмчинистративен съд също има практика, съгласно която самият факт на незаконно задържане е достатъчен, за да бъде пррискъдено обезщетение за неимуществени вреди.

В настоящия случай Европейският съд констатира, че Върховният административен съд не е взел предвид горепосочените аргументи от неговата практика. Така се стига до лишаването на жалбоподателката от дължимото й  обезщетение за незаконното й задържане, което безспорно е установено от националните съдилища.

Поради това е установено нарушение на чл. 5§5 от Конвенцията.

Жалбоподателката не е предявила претенция за присъждане на обезщетение.

Последиците

Доколкото е постановено от Комитет, решението влиза в сила веднага след обявяването му и за жалбоподателката е открита възможността да депозира молба за отмяна на влязлото в сила решение на ВАС от 16 януари 2017 г. пред 5-членен състав на съда  и на осн. чл.239, т.6 от  АПК да поиска производството да бъде възобновено, за да й бъде присъдено дължимото обезщетение за неимуществени вреди.

За ВАС това означава, че отсега нататък следва неотклонно да следи практиката му при подобни случаи да бъде винаги съобразявана със стандартите на ЕВропейския съд, за да не  се стига до подобни осъдителни решения, които уронват престижа на съда.

 

Author

Write A Comment