Affaire Anguelova et Iliev c. Bulgarie (Requête no 55523/00) 26 juillet 2007
Вечерта на 18 април 1996 г., в град Шумен, жертвата е била нападната от седем тийнеджъри, намушкана с нож и жестоко бита. След нападението пострадалият е бил откаран в болница, но е починал на следващата сутрин. Както по-късно заявяват извършителите, нападението е било мотивирано от ромската принадлежност на жертвата, която нито един от тях не е познавал преди това. Всички извършители били задържани още същия ден и разпитани. С изключение на един останалите били непълнолетни.В продължение на повече от две години извършителите са разпитвани неколкократно, правени са очни ставки между тях поради противорричовстта на показанията относно това – кой е използвал ножа, причинил смъртоносните наранявания. Жалбоподателите са депозирали молби за достъп до делото и за информация по неговия ход, но такава им е била давана само откъслечно. Те са отправяли и жалби за протакане на разследването. През юни 2000 г. следствието приключва с подготвеното обвинително заключение. Окръжната прокуратура го връща с указания за извършване на допълнтелни следствени действия. Второто обвинително заключение е внесено през юни 2001 г. е изготвено второ обвинително заключение. В следващите четири години делото остава б окръжната прокуратура без всякакво движение. На 18 март 2005 г. Шуменската окръжна прокуратура снема обвиненията за хулиганска проява с изключителен цинизъм и дързост и за фалшиво обвинение в престъпление на някого пред властите за всички нападатели, които са били непълнолетни по времето на нападението. Като се опира на събраните доказателства и на тестовете, проведени в хода на следствието, Шуменската окръжна прокуратура твърди, че първият нападател е нанесъл ударите с нож, като се има предвид че ножът е бил у него и по неговите дрехи е бала открита кръв от жертвата. По тази причина тя отхвърля обвинението срещу втория нападател за убийство по непредпазливост в резултат на нанесена средна телесна повреда и връща делото за доразследване, с указания на първия нападател да бъде повдигнато обвинение в убийство по хулигански подбуди. За единствения друг обвиняем, по отношение на когото не е изтекла абсолютната давност, защото по времето на нападението е бил осемнадесет годишен, остава обвинението в хулиганство с изключителен цинизъм и дързост. През април жалбоподателите депозират молби да бъдат конституирани като граждански ищци. Към датата на постановяване на решението от Съда все още не е била налице информация, че е изготвен обвинителен акт.
Съдът отбелязва, че „липсата на всякаква пряка отговорност на държавата за смъртта на роднината на жалбоподателите не изключва приложимостта на член 2 на Конвенцията. Съдът подчертава, че като изисква от държавата да поеме съответните мерки за защита на живота на онези, които са в нейната юрисдикция (L.C.B. v. the United Kingdom, решение от 9 юни 1998 г., § 36), член 2 § 1 на Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира правото на живот, като въведе ефективни разпоредби в наказателния закон, които да попречат на извършването на престъпления срещу личността, подкрепени от правоприлагащи механизми за предотвратяване, борба срещу и наказване на нарушенията на тези разпоредби (Osman v. the United Kingdom], решение от 28 октомври 1998 г, § 115).(§93)
Съдът намира нарушение на Конвенцията, поради това, че властите не са изпълнили задълженията си по член 2 да разследват смъртта на роднината на жалбоподателите ефективно, бързо, експедитивно и с необходимата решителност, като се имат предвид расовите подбуди за нападението и необходимостта да се поддържа вярата на малцинствата в способността на държавните власти да ги защитят от заплахи за расово мотивирано насилие.
