Avendi OOD v. Bulgaria (Application no. 48786/09), 14 february 2020
Решение за справедливо обезщетение
С решение от 4 юни 2020 г. Европейският съд установи нарушение на чл. 1 от Протокол 1 по отношение на дружеството жалбоподател. Неговият основен предмет на дейност е бил търговия със спиртни напитки. На 6 и 7 януари 2005 г. РДВР Варна извършва операция по претърсване и изземване в склад, в който се е съхранявала стока на дружеството и изземва алкохолни напитки от различен вид, измежду които са и 26 748 бутилки крем ликьор Baileys . Тези мерки са предприети в хода на производство срещу трети лица – М.М. и S.S., заподозрени в държане на акцизни стоки без бандерол, които са оправдани с присъда от 07.11.2005 г. Дружеството жалбоподател отправя искане до районния съд да разпореди да му бъде върната иззетата стока, тъй като има опасност да изтече срокът на годност за част от напитките. Съдът констатира, че е пропуснал в диспозитива на присъдата и в мотивите да се произнесе по този въпрос и с определение от 21.11.2005 г. разпорежда бутилките да бъдат върнати на дружеството, тъй като подсъдимите са оправдани. Неговият акт влиза в сила на 07.12.2005 г. Това разпореждане на съда не е изпълнено, тъй като междувременно започва административно-наказателно производство срещу дружеството жалбоподател. Производството приключва с решение, в което се установява, че заплащането на акциз е било задължение на вносителя и той го е платил. Административните актове на данъчните власти са отменени. След множество отправени искания до данъчните власти в Добрич и Варна в периода 28-30 март 2007 г. бутилките са върнати на дружеството жалбоподател. То възлага извършването на две частни експертизи, които установяват, че срокът на годност на 26 743 бутилки ликьор Baileys е изтекъл през септември и октомври 2006 г. На 17.03.2007 г. дружеството предявява иск срещу НАП на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с искане съдът да обяви нищожността на решението на данъчните власти да изземат стоката и да откажат да я върнат, както и да им бъде присъдено обезщетение на причинени вреди и пропуснати ползи. Производството приключва с отхвърляне на исковите претенции, тъй като според националните съдилища причинените вреди не са пряка последица от действия или бездействия на административен орган, а поради неизпълнение на съдебно решение или действия на полицията.
В своето решение от 4 юни 2020 г. Европейският съд установи, че забавеното връщане на отнетата стока след окончателното решение на съда от 7 декември 2005 г. представлява незаконна намеса в правата на дружеството жалбоподател съгласно член 1 от Протокол 1.Той обаче се въздържа да се произнесе относно размера на причинените имуществени вреди и го отложи, като призова страните да се споразумеят.
В днешното си решение Съдът разглежда въпроса за определяне на справедливото обезщетение, тъй като страните не успяват да постигнат споразумение.
Той посочва, че приложимите принципи са обобщени в решението му по делото East West Alliance Limited v.Ukraine (№ 19336/04, §§ 245-53, 23 януари 2014 г.).
Претенциите на дружеството са свързани с:
а/ обезщетение в размера на покупната цена на върнатите със закъснение бутилки, съдържащи крем ликьор Baileys.
Съдът отбелязва, че държавата е била длъжна да компенсира дружеството жалбоподател за загубата на бутилките от момента, в който намесата е станала незаконна. Ако бутилките са били върнати през декември 2005 г. (когато актът на съда за незаконното задържане е влязъл в сила) , дружеството жалбоподател все още е щяло да има възможност да ги продава на пазара; забавеното им възстановяване, и по-специално възстановяването им след изтичане на срока им на годност, прави подобно действие невъзможно и/или нереалистично. Съдът счита, че загубата, която трябва да бъде компенсирана в това отношение, се състои от стойността на тези 26 748 бутилки, които са били незаконно задържани. От претендираната сума от 458 419 лв (234 385,91 евро) Съдът изключва размера на акциза, тъй като правителството е възразило, че дружеството е имало възможност да претендира да му бъде възстановен платения вече акциз. Дружеството нито е потвърдило, нито е отрекло, че се е възползвало от тази процедура.
Съдът взема под внимание и възражението на Правителството, че съгласно националното законодателство, дружеството жалбоподател, след като е било наясно с факта, че срокът на годност на бутилките крем ликьор Baileys вероятно ще изтече след кратко време, е можело да поиска от прокурора те да бъдат продадени и така да бъде задържана получената сума или да продаде бутилките на занижена цена. Съдът отбелязва, че, от една страна, не е в позиция да спекулира по въпроса дали прокурорът би разрешил такава продажба и дали, кога и как дружеството жалбоподател би пуснало на пазара иззетите напитки. Подобна процедура неизбежно зависи от официално разрешение от държавен орган и от променливите на получените оферти според обстоятелствата по случая. От друга страна, Съдът не може да изключи възможността, че ако дружеството жалбоподател е започнало тази процедура, то би могло да бъде в състояние да избегне пълната загуба на платената покупна цена, като продаде своята стока преди изтичането на срока й на годност, дори и на намалена цена.
Изхождайки от тези съображения, Съдът намира за подходящо да присъди по тази претенция сумата от 115 000 евро.
в/ обезщетение за пропуснати ползи поради това, че дружеството не е могло да спечели от продажбата на задържаните бутилки ликьор.
Съдът отчита , че е налице причинно-следствена връзка между установеното нарушение и вредите, които се претендират, но не споделя искането за техния размер (претенциите варират между 134 00 и 185 00 лв). Според него експертизата е предоставила средните пазарни цени за период, който предшества с единадесет месеца изземването на бутилките, но те самите варират с около 30% без да са посочени конкретните методи за изчисление. Наред с това Съдът отбелязва, че дружеството е могло да се опита да получи разрешение за продажбата им в хода на наказателното производство и да минимизира загубите си. В решението е посочено още, че действителната продажба на бутилките би зависила от пазарните променливи и нивото на търсене, като по-ниското търсене би довело до риска част от бутилките да останат непродадени. Освен това всяка реализирана печалба би подлежала и на данъчно облагане. Отчитайки този комплекс от фактори, Съдът присъжда на дружеството сумата от 35 000 евро във връзка с втората му претенция.
с/ претенция за заплащане на законна лихва за просрочие, основаваща се на незаконното задържане на всички въпросни напитки
Съдът отбелязва че предвид конкретните обстоятелства по делото дружеството жалбоподател е претърпяло прекъсване на дейността си поради действията на властите и че това е довело в известна степен до икономическа загуба. Затова той намира за уместно да присъди на дружеството жалбоподател еднократна сума от 15 000 евро по тази позиция.
(d) претенции за лихви, произтичащи от предполагаем неуспех на държавата да предостави национални средства за съдебна защита
Съдът отбелязва, че в основното си решение той е отхвърлил оплакването по чл. 13 от Конвенцията, поради което и претенцията, основаваща се на това основание също се отхвърля.
Общият размер на присъдената сума за имуществени вреди възлиза на 165 000 евро.
