Архив

Архив за ‘малолетни и непълнолетни правонарушители’ категория

Настаняването във ВУИ и СПИ и съответствието му с чл. 5§1d от Европейската конвенция

Без съмнение, настаняването във ВУИ и СПИ, независимо от това  как ще бъде определена тази мярка (като възпитателна, наказателна или принудително-административна), води до ограничаване свободата на малолетните и непълнолетните лица. Ето защо е важно да се анализира доколко са налице основания и спазена ли е процедурата, за да се приеме, че  в тези случаи сме изправени пред едно от изключенията на нормата на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека, прогласяваща правото на свобода и сигурност.  Това право има изключително важно значение за „едно демократично общество”. Всеки индивид има правото  да не бъде лишен или да не остане лишен от свобода, освен при условията на чл. 5 § 1. Неговите пет алинеи  съдържат изчерпателен списък на основанията, въз основа на които може да се осъществи лишаването от свобода. Мярката няма да е законна, ако не е налице някое от тях. Съдът изследва нейната законност, опирайки се преди всичко на националното право – както по отношение на материалните основания, така и на процедурата. Той изтъква обаче, че само съблюдаването на националното законодателство не е достатъчно –  член 5 изисква освен това съответствие на всяко лишаване от свобода с целта да бъде защитен  индивидът срещу произволното засягане на неговата свобода – т.е. изследва се съответствието на националния закон с Конвенцията. [1] Продължи към пълния текст »

За предлаганите промени да се увеличат наказанията на непълнолетните

Днес  в предаването на BTV „Тази събота и неделя“ една от дискутираните теми бе свързана с предстоящите промени в Наказателния кодекс, целящи да увеличат санкциите за непълнолетни извършители на тежки престъпления. Обичаният  от медиите адвокат Марин Марковски, който е компетентен по всички правни въпроси, се опита да защити тезата, че е съвсем оправдано и наложително  законодателят да се вслуша в гласа на хората, защото „vox populi,vox dei“ – така се изрази той, опитвайки се да придаде наукообразност на популисткото си изказване.  Само че точно по въпросите за наказателната политика тази максима е изначално погрешна и бих добавила – вредна.  Ако политиците продължат да се съобразяват с натиска на част от обществото, което изригва след всеки акт на насилие или човешка трагедия, тогава ще се наложи да строим нови затвори, но увеличаването на санкциите няма да доведе до намаляване на престъпността.  Това не е твърдение, а доказана истина от много изследователи от цял свят в течение на столетия. Продължи към пълния текст »

За „гениалната“ идея как ще борим престъпността като вдигнем санкциите за непълнолетни

Днес цял ден по радиа и телевизии излъчват поредната гениална идея на министър-председателя, който поръчал на депутатите, след като се посъветват с прокуратурата, да изготвят проектозакон и в него да въведат  увеличаване на наказанията на непълнолетните за извършени от тях престъпления срещу личността, така че за тях да не важи правилото за редуциране на санкциите, а да отговарят като зрели хора, ако се докажело, че всъщност те са достигнали такава зрелост. Мисля си, че преди да отговорят на поредния обществен натиск управляващите трябва да се посъветват (ако има с кого) какво точно да говорят, защото иначе за пореден път доказват собствената си некомпетентност. Продължи към пълния текст »

Липсата на периодичен съдебен контрол върху настаняването във ВУИ нарушава чл. 5§4 от ЕКПЧ

PodemНа 19 май 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови своето решение по делото D.L. c. BulgarieТо е класифицирано от Съда с първа степен на важност. В него Съдът за пореден път препотвърди извода си (виж решението A. et autres c. Bulgarie), че настаняването във възпитателно училище-интернат само по себе си не е в нарушение на чл. 5§1d от Конвенцията, че то не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 5§1а  и не представлява незаконно лишаване от свобода. Но липсата на периодичен и автоматичен контрол от страна на съда върху продължителността на мярката, както и невъзможността според действащото законодателство самите настанени да сезират съда с искане за преразглеждането й, противоречи на чл. 5§4. Съдът установи наред с това нарушение на чл. 8 поради пълния контрол върху цялата корепонденция и всички телефонни разговори на непълнолетните без оглед на конкретните лица, с коите се осъществяват тези контакти с външния свят. Продължи към пълния текст »

Специализирани съдилища за детско правосъдие

На 27.03.2015 г.  Министерството на правосъдието, Съюзът на съдиите в България и Българската асоциация по криминология организираха семинар на тема „Специализирани съдилища за детско и младежко правосъдие. Защо и как?”. Презентация по темата бе изнесена от д-р Урсина Вайдкуун –   водещ експерт в областта на специализираната подготовка на съдии, прокурори и адвокати, работещи с деца към УНИЦЕФ , в Македония, Грузия, Турция, Централно африканската Република и Бенин. Автор   на множество публикации в областта на детското/младежко правосъдие, член  на Общото събрание на Международната асоциация на съдиите и магистратите в областта на младежкото и семейно правосъдие и същевременно практикуващ съдия и прокурор, специализиран при работата с деца, г-жа Вайдкуун прикова вниманието на аудиторията с актуалността на проблемите, отнасящи се до правосъдието за деца.

Продължи към пълния текст »

Конференция „Деца в конфликт със закона“

detcaНа 10-11 юни 2014 г. в София се състоя Национална конференция, посветена на реформата в системата за детско правосъдие,организирана по иницатива на UNICEF-България.  Тя  бе открита от Председателя на Народното събрание г-н Михаил Миков, а приветствия към участниците отправиха   министърът на правосъдето г-жа Зинаида Златанова, зам.-министърът на труда и социалната политика г-н Лазар Лазаров и Омбудсманът на Република Бъгария г-н Константин Пенчев.  Продължи към пълния текст »

Държавната политика в областта на правосъдието по отношение на малолетните и непълнолетни правонарушители

КОНЦЕПЦИЯТА  ЗА  ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА В ОБЛАСТТА НА ПРАВОСЪДИЕТО НА ДЕТЕТО ЗА ПЕРИОДА 2012-2020 г.   – ПЪТ КЪМ ХУМАНИЗИРАНЕ НА СИСТЕМАТА ИЛИ СРЕДСТВО ЗА ОБЛАГОДАТЕЛСТВАНЕ  НА МАЛЦИНА?*

            Отишлото си вече правителство прие през 2012 г. Концепция за държавна политика в областта на правосъдието на детето. Ако то бе продължило своята работа, вероятно вече щеше да е приет и планът за нейната реализация, свързан със сериозни структурни и законодателни промени. В този смисъл съм удовлетворена, че нещата бяха стопирани и същевременно – притеснена да не се внуши на новите управляващи колко прогресивни и необходими са планираните мерки. Продължи към пълния текст »

Дискусия по повод едно решение

6 декември, 2011 Няма коментари

Решението А. и други срещу България –несъгласие с другата гледна точка, изложена от   адвокатите

В електронното издание на „Правен свят” от 3 декември бе публикувана статията на г-н Красимир Кънев по повод постановеното на29 ноември  решение на Европейския съд по правата на човека по делото А. и други срещу България. В нея той изразява несъгласието си със становището на Съда за липсата на нарушение по част от повдигнатите оплаквания в жалбата. В статията е изложена една теза, която последователно е поддържана от „Българския хелзинкски комитет” /БХК/ в редица негови издания в последните 10 години. В този смисъл и в самата жалба  в този аспект няма никакви нови моменти, нито аргументи. Представителите на  БХК неизменно са отстоявали позицията, че настаняването във възпитателни училища-интернати и социално-педагогически интернати е форма на лишаване от свобода. За жалост те са успели да я  наложат и в средите, които от името на Правителството изготвят новото законодателство в сферата на правата на детето.

Забележителното е, че в техните публикации  никога не е правен анализ на чл. 5§1d, нито са привеждани аргументи защо той не намира приложение. Не е изследвана и ограничената практика на Европейския съд по приложението на посочения текст, макар че такава има. Някак се натрапва въпросът дали целенасочено тя не е премълчавана /практиката/, тъй като не е в унисон с политиката на БХК и публично повтаряните в продължение на години твърдения на определени среди? Всъщност едно от възраженията на г-н Кънев  се състои в това, че твърде малко практика била цитирана от Европейския съд в решението му по делото А. и други. Продължи към пълния текст »

Важно решение на Европейския съд по правата на човека

29 ноември, 2011 1 коментар

Решението А. и други  срещу България[1]

Днес, 29 ноември, Европейският съд по правата на човека постанови едно важно за България решение, отнасящо се до различните мерки, които се предприемат по отношение на  малолетни и непълнолетни с отклонения в поведението, характеризирани като противообществени прояви. Решението е особено актуално и идва навреме, тъй като към настоящия момент е в процес на подготовка ново законодателство в областта на правата на децата. Както бе официално заявено неотдавна, приетата концепция в тази област цели да обхване и да регулира цялостно проблемите на всички деца, така че в единен нормативен акт да фигурират както разнообразните мерки за закрила, така и тези, насочени към децата с отклонения в поведението. Струва ми се, че решението на Съда очертава своеобразен стандарт кои законодателни решения и практики (съществуващи в настоящия момент) са неприемливи и противоречат на европейските стандарти, а кои от тях, въпреки твърденията на редица неправителствени организации и експерти – са в унисон с европейските практики и поради това би било грешка, ако се откажем от тях. Продължи към пълния текст »

Възпитателни мерки за малолетни и непълнолетни правонарушители

Резюме  на монографията

През последните години се осъществяват все по-малко  научни изследвания в областта на престъпността и другите  форми на отклоняващо се поведение. Редица важни изследователски звена бяха закрити (като Съвета за криминологически изследвания) или силно редуцираха дейността си (като Института по социология при БАН), други имат преди всичко ведомствена насоченост (като Научно-изследователския институт по криминалистика и криминология на МВР). Така представителите на трите власти бяха лишени от специализирана информация, която можеше да им послужи, от една страна, като ориентир при формирането на наказателната политика, а от друга – да даде оценка на ефективността на едно или друго законодателно решение. Липсата на проучвания относно постигнатия ефект от приемането на нов закон (респективно  от съществени изменения в действащ такъв) води до това, че вместо да се постига  целения резултат, на практика регулираният чрез правото проблем се задълбочава още повече.

Настоящата монография има за предмет да представи оценка от подобен характер. Изследван е ефектът на измененията в Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни от 2004 г. върху цялостната дейност на специализираните институции и органи в сферата на превенцията на правонарушенията на лицата на възраст от 8 до 18 години. Продължи към пълния текст »