Affaire  Dimitar  Dimitrov c. Bulgarie(Requête no 18059/05) 3 avril 2012

По време на изтърпяване на наказанието си лишаване от свобода в Бургаския затвор жалбоподателят е бил конвоиран до Пловдив и настанен в център за задържане като междинен етап на пътуването му до София по повод явавене на заседание  във ВКС. На 2 юли 2002 г. сутринта няколко групи затворници, оковани с белезници по трима,  са потеглили към гарата. Жалбоподателят помолил да бъде освободена едната му ръка, за да носи делото си. Това предизвикало гнева на охраняващите и един от тях го ударил няколко пъти и го обидил. В знак на протест жалбоподателят седнал на земята, след което последвали редица удари по тялото му от страна на трима полицаи, които са го ритали в областта на корема, ребрата и бъбреците, докато престане да мърда, след което са го заляли със студена вода. Той не е бил в състояние да се движи и поради това са го влачили до гарата. При пристигането му в Софийския затвор той е прегледан от лекар, който констатира редица наранявания. След явяването му пред ВКС  той е върнат в Софийския затвор и поставен под медицинско наблюдение за 7 дни. След това е транспортиран до Бургаския затвор. Две седмици по-късно той сезира военната прокуратура в Пловдив за нанесения му побой от страна на тримата полицаи. След извършена проверка по сигнала, включваща показанията на посочения полицай и писмени свидетелства на други полицаи, прокуратурата отказва да образува досъдебно производство поради недоказаност на твърденията на жалбоподателя. Според обясненията на полицаите, те употребили сила в рамките на предвиденото от закона, тъй като той е оказал съпротива. Постановлението за отказ е потвърдено от Апелативната прокуратура през същата 2002 г. През 2004 г. Върховната касационна прокуратура също оставя без уважение жалбата на жалбоподателя. През 2005 г. затворник, който е бил конвоиран  по същото време, е предоставил декларация на адвоката на жалбоподателя, в която е описал, че е бил свидетел на побоя от страна на полицията.

Съдът отбелязва, че наличието на употреба на сила по отношение на жалбоподателя е безспорно доказано от медицинското свидетелство и от необходимостта жалбоподателят да бъде поставен под наблюдение в продължение на 7 дни, като той поставя под съмнение твърденията на прокуратурата, че жалбоподателят оказал съпротива, бил агресивен и затова се наложило полицаите да упражнят насилие. Доколкото жалбоподателят е бил с белезници и е седял на земята, няма как да е оказвал съпротива, поради което употребата на сила е била прекомерна и поради това е налице нарушение на материалните аспекти на чл. 3

Във връзка с оплакванията на жалбоподателя до военната прокуратура Съдът констатира, че прокуратурата не е взела предвид медицинското свидетелство, удостоверяващо нараняванията на жалбоподателя, не е разпитала медицинските лица, които са полагали грижи в продължение на 7 дни за жалбоподателя. Наред с това не са били положени никакви усилия да бъдат издирени и разпитани множеството свидетели на инцидента – както полицаи, така и затворници и така версията на жалбоподателя не е била въобще проверена. Поради това Съдът заключава, че държавата не е изпълнила позитивните си задължения да проведе ефективно разследване по повдигнатите оплаквания за прекомерна употреба на сила.

Author

Write A Comment