Affaire Ivanov c. Bulgarie (Requête no 67189/01), 24 mai 2007
На 28 юли 1991 г., жалбоподателят и едно друго лице са били задържани и започва разследване за изнасилване извършено в съучастие и с употреба на сила. Жалбоподателят е бил временно освободен на 9 август 1991 г. Окончателното решение, с което е оставена в сила осъдителната присъда срещу жалбоподателя, е постановено от ВКС на 20.07.2000 г.
Съдът отбелязва, че съдилищата са връщали делото за доразследване три пъти: през 1992 г., констатирайки, че другит подсъдим не е разполагал с помощ от защитник, през 1993 г., след констатация, че разследването не е било водено от компетентния орган и през 1996 г., докато процедурата вече е продължавала от пет години. В последствие, през юли 1996 г., обвинението постановява последно връщане, поради нови нередности относно определянето на служебен адвокат на другия подсъдим, дължащи се на разследващия. Всички тези връщания са били мотивирани от различни пропуски от страна на вътрешните власти, които освен това допускат два пъти едни и същи пропуски особено при определянето на служебен адвокат
Съдът констатира, че релевантният период, който той ще отчете, започва не от датата на на жалбоподателя на 28.07.1991 г., а от 07.09.1992 г.(датата, на която Конвенцията влиза в сила за България) и приключва с постановяването на решение от ВКС на 20.07.2000 г. Съдът приема, че в конкретния случай, продължителността на процедурата не отговаря на изискването за „разумен срок”.
