Affaire Ivanova c. Bulgarie (Requête no 52435/99),12 avril 2007
През февруари 1994 г. с изменение на Закона за лицата и семейството било въведено изискването за регистрация в Министерския съвет на неправителствени организации, осъществяващи религиозна и друга подобна дейност. Били внесени седемдесет и осем искания за регистрация, но само двадесет и три организации били регистрирани. Сред организациите, чиято регистрация била отказана, била и „Слово на живот“ – християнска евангелистка група, започнала активна дейност в България в началото на 90-те години на миналия век.
Жалбоподателката е уволнена от техникума, в който работила, поради принадлежността й към нетрадиционното изповедание »Слово на живот». Формално връчената й заповед от 28 декември 1995 г. чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ ( тъй като не отговаряла на образователно-квалификационните изисквания за длъжността „управител на плувен басейн“). При връчването на заповедта жалбоподателката поискала да узнае на кои точно изисквания не отговаря, но новият директор не й дал обяснения. Образуваното съдебно производство по иска на жалбоподателката за отмяна на заповедта като незаконосъобразна приключило с отхвърляне на претенцията й като недоказана и оставяне в силба на заповедта за уволнение.
Съдът намира, че в сърцевината на настоящия случай стои въпросът, дали трудовото правоотношение на жалбоподателката е било прекратено единствено в резултат на оправданата необходимост на Техникума да промени изискванията за заеманата от нея длъжност, както твърди правителството, или – както твърди жалбоподателката – тя е била уволнена заради религиозните си убеждения. Като преценява фактите по делото и разглежда поредицата от събития в тяхната цялост, а не като отделни и самостоятелни случки, Съдът намира доказателства за причинна връзка между различните събития, довели до уволнението на жалбоподателката. По-конкретно, в резултат на постоянните медийни кампании , окръжната прокуратура и Националната служба за сигурност са започнали проверки на религиозната дейност на служители на Техникума. Това е довело до постановление от 18 септември 1995 г. на окръжната прокуратура, в което се отбелязва, между другото, че в Техникума се извършвала „незаконна“ религиозна дейност с мълчаливото одобрение на неговата директорка. Областният управител и народният представител заплашили инспектора по образованието с уволнение, ако не предприеме радикални мерки, за да прекрати религиозната дейност в Техникума, и не уволни директорката му. На 23 октомври 1995 г. директорката на Техникума е била уволнена от министерството, защото, между другото, била толерирала дейността на Слово на живот в Техникума и не била уволнила служителите, които членували в тази организация. На срещата от 2 ноември 1995 г. с инспектора по образованието и неговия заместник жалбоподателката и г-жа M. били приканени да напуснат или да се откажат от религиозните си убеждения и им било заявено, че в противен случай инспекторите ще „дадат указания на [новия] директор“ да ги уволни, независимо от начина, по който те изпълняват задълженията си. В радиоинтервю на 7 декември 1995 г. народният представител е казал, че длъжността на жалбоподателката все още се заема от член на Слово на живот.
Като взима предвид изложените по-горе факти и поредицата от събития, Съдът намира, че прекратяването на трудовия договор на жалбоподателката не е просто резултат от оправдано изменение на изискванията за длъжността, но на практика е било извършено заради нейните религиозни убеждения и принадлежността й към Слово на живот, което представлява намеса в правото й на свобода на религията в нарушение на член 9 на Конвенцията.
