Case of Al-Nashif v. Bulgaria (Application no. 50963/99), 20 June 2002
Жалбата е по повод отнемане разрешението за пребиваване, задържането на лице без гражданство и експулсирането му от страната, както и от неговите две малолетни деца, родени в България.
На основание две полицейски заповеди било разпоредено първият жалбоподател да бъде отведен в Дома за временно настаняване на чужденци в София до депортирането му, както и че се забранява обратното му връщане в страната поради съображението за наличие на заплаха за националната сигурност от страна на г-н Ал-Нашиф, свързано с неговата религиозна дейност. Тези заповеди според действащото тогава законодателство не подлежали на съдебен контрол.
Съдът установява, че «в съответствие с релевантното законодателство и практика, решението дали експулсирането и задържането ще се позовават на националната сигурност – с последици автоматично изключване на какъвто и да е съдебен контрол на законността – е изцяло в дискреционната компетентност на министъра на вътрешните работи. Никой съд не е овластен да проучва законността на задържането. Самата заповед за задържане, както е и в настоящето дело, не посочва фактически основания (вж. параграфи 68 – 72 по-горе). Нещо повече, г-н Ал-Нашиф е бил задържан практически в изолация и не му е било позволено да се срещне с адвокат, за да обсъди възможностите за обжалване на мерките срещу него.Тази ситуация е несъвместима с чл. 5, ал. 4 от Конвенцията и основната му цел – защита на лицата срещу злоупотреби. Националните власти не могат да заобикалят ефективния контрол върху законността на задържането от националните съдилища, като твърдят, че са замесени националната сигурност и тероризмът»(§94)Доколкото на г-н Ал-Нашиф не са били осигурени елементарни гаранции и той не е получил защитата, изисквана по чл. 5§ 4 от Конвенцията в случаите на лишаване от свобода, Съдът намира, че е налице нарушение на горния текст по отношение на първия жалбоподател.
Съдът установява нарушение и на правото на семеен живот на жалбоподателите, гарантирано от чл. 8 от Конвенцията, както и на чл. 13 във вр. с чл. 8.
