Case of Filipovi v. Bulgarie (Application no 24867/04), 4 December 2012
Жалбоподатели са вдовицата и сина на едно лице, застреляно при полицейска акция за задържането му по подозрение в извършването на три въоръжени грабежа. Според полицията пострадалият е размахвал оръжие и за да се защитят, един от участващите вм акцията е произвел изстрел, в резултат на който е била причинена смъртта му. Жалбоподателите поддържат тезата, че техният близък е бил убит в гръб и без да е имало необходимост от употреба на огнестрелно оръжие. Срещу полицая, застрелял жертвата, е образувано досъдебно производство, което неколкократно приключва с постановление за прекратяване поради това, че полицаят е действал при самозащита и не е налице убийство по непредпазливост. Едва след близо 5 години, в които производството неколкократно е прекратявано, в съда е внесен обвинителен акт.Софийският военноокръжен съд оправдава подсъдимия, макар и да намира, че изложената от него версия за наличието на нападение от страна на пострадалия е неправдоподобна и не съответства на доказателствата. Софийският военноапелативен съд оставя в сила оправдателната присъда, като обаче изтъква други мотиви, изцяло основаващи се на показанията на разпитаните полицаи.ВКС отменя оправдателната присъда и връща делото с указания. Военноапелативната прокуратура връща делото за доразследване с оглед промяна на правната квалификация на обвинението. С присъда от 2007 г. военноокръжният съд признава подсъдимия за виновен в извършването на умишлено убийство и го осъжда на 16 г. лишаване от свобода, както и да заплати обезщетение за неимуществени вреди. Присъдата е отменена от военноапелативния съд, който оправдава сержанта, приемайки, че не е било несъмнено доказано, че той не е действал при неизбежна отбрана. Гражданският иск е отхвърлен. Присъдата е оставена в сила от ВКС.
Европейският съд констатира, че разследването е продължило твърде дълго, като забавянията в голямата си част се дължат на поведението на прокуратурата и разследващите органи. Той цитира част от мотивите на Софийския военен съд, че тези органи явно и демонстративно са отказвали да изпълнят указанията на съдилищата след препращане на делото за допълнително разследване. В резултат на тези забавяния е възникнал сериозен риск производството да бъде прекратено по искане на подсъдимия на основание чл. 239а от НПК – развитие, което само по себе си е в разрез с процесуалните задължения на държавите, съгласно член 2 от Конвенцията, който ги задължава да провеждат с разумна бързина разследванията на смъртни случаи в резултат на използването на сила от държавни служители .
Съдът изтъква недоумението си относно липсата на точни инструкции и планиране на операцията по залавянето на пострадалия, за който е имало информация къде се намира, както и от липсата на резервни варианти на действия и на точни указания за въздържане от използването на оръжие, като се позовава на подобни констатации в този смисъл и по други български случаи (Vlaevi v. Bulgaria, nos. 272/05 and 890/05, § 79, 2 September 2010, Tzekov v. Bulgaria, no. 45500/99, § 64, 23 February 2006). Наред с това той констатира, че българските съдилища концентрират анализа си върху поведението на пострадалия и подсъдимия едва в епизодите непосредствено преди самата употреба на огнестрелно оръжие, като елиминират всички предхождащи ги действия при оценката на необходимостта от използваната сила.
Европейският съд достига до извода, че наказателното производство, проведено срещу сержанта, не може да се разглежда като изпълнение на процесуалните задължения на държавата по силата на член 2 от Конвенцията. „Разследването, което се изисква по силата на тази разпоредба, трябва да бъде достатъчно широко, за да позволи на властите да се вземат предвид не само действията на държавни служители, които пряко използват смъртоносна сила, но и всички обстоятелства по случая, включително и такива въпроси, като планирането и контрола на операцията, когато това е необходимо, за да се определи дали държавата спазва задължението си по чл.2 за защита на живота.
