Case of Ivan Vasilev v. Bulgaria (Application no. 48130/99),12 April 2007
Жалбоподателят е задържан от двама стажант-полицаи на 14 май 1994 г. по подозрение, че е участвал в обир на количка за сладолед, като по време задържането му е нанесен жесток побой, довел до контузно-разкъсна рана на главата и сериозно увреждане на десния бъбрек, който след хирургична интервенция е отстранен. В хода на производството срещу полицаите ще се окаже, че 14-годишното момче е било неоснователно заподозряно в извършването на кражбата.
В периода 14-16 май 1994 г. родителите на жалбоподателя внасят жалби в Окръжна прокуратура – Видин по повод побоя над сина им. На 21 юни 1994 г.е образувано предварително производство срещу двамата стажант-полицаи. С присъда от 26 януари те са признати за виновни за нанасянето на лека телесна повреда и са оправдани за първоначалното обвинение за нанасяне на средна телесна повреда. Присъдата е оставена в сила от военно-апелативния съд. В окончателно решение от 11 ноември 1998 г. Върховният касационен съд отменя присъдите на г-н Г.Г.и на г-н В.Е. и ги оправдава. Освен това той отхвърля гражданския иск на жалбоподателя .
Съдът констатира, че уврежданията, които е претърпял жалбоподателят в ръцете на полицейските органи, са довели до сериозна физическа болка и страдание и са имали продължителни последици върху здравето му. Не е оспорено също така, че насилствените действия срещу жалбоподателя са извършени от полицейските служители при изпълнение на техните служебни задължения по време на ареста на жалбоподателя. Съдът проверява твърдяното нарушение на член 3 с повишена бдителност, тай като тази разпоредба предвижда абсолютна забрана за нехуманно отношение, независимо от поведението на жертвата . Имайки предвид естеството и степента на многобройните и сериозни увреждания на жалбоподателя, обстоятелствата около неговия арест (включително факта, че полицаите, които са били само стажанти, не са били придружавани от надзорник), и факта, че в съответния момент жалбоподателят е само на четиринадесет години и безспорно по-слаб като физическа сила и анализирайки тези факти в светлината на неговата практика в тази област, „Съдът заключавам че принудата, използвана срещу жалбоподателя, очевидно е прекомерна, както като интензивност, така и като продължителност.“(§64)
Съдът счита, че оплакването на жалбоподателя относно липсата на ефективно разследване попада, с оглед на обстоятелствата,не в обхвата начл. 3, а на член 13 от Конвенцията и установява нарушение на този текст.
