Case of  Kehaya and Others v. Bulgaria (Applications nos.47797/99 and 68698/01), 14 June 2007

След приемането на ЗСПЗЗ жалбоподателите подават молба за възстановяване на земеделски имоти, принадлежали на тяхната наследодателка. Поземлената комисия им отказва възстановяването на 14 ха. След жалба районният съд във Велинград отменя отказа на поземлената комисия и признава правото на собственост на жалбоподателите  върху претендираните поземлени имоти. Въз основа на писмени доказателства и свидетелски показания, съдът заключава, че през 1940-те и по време на колективизацията, тяхната наследодателка е била собственик на част от претендираната земя  по силата на придобивна давност и че са спазени изискванията за реституция, съгласн ЗСПЗЗ. В съдебната процедура като страна е призована поземлената комисия, но тя не изпраща свой представител. Процедурата за преглед по реда на надзора на влязлото в сила решение е инициирана по молба на Главния прокурор, но с с решение от 20 септември 1996  ВКС потвърждава решението на Районния съд. Върховният съд отхвърля аргументите на прокурора, че имуществените права на наследодателката на жалбоподателите, са недоказани, че спорната земя не е земеделска, че не може да бъде реституирана на основание ЗСПЗЗ и поради това остава държавна собственост. В частност, Върховният съд заключава, че дори ако част от земята е била залесена след колективизацията, това не се явява пречка за реституция на основание на ЗСПЗЗ и че само защитени гори не подлежат на реституция. Съгласно тези решения, на 3 февруари 1997, местната поземлена комисия разпорежда земята да се реституира на жалбоподателите. На 4 април 1997 те официално влизат във владение, а та 20 август 1997 получават нотариален акт. През същата година местното лесничейство  предявява иск rei vindicatio, като претендира, че жалбоподателите не са собственици и противозаконно са влезли във владение на горска земя, представляваща държавна собственост.  Районният съд уважава иска, окръжният съд отменя решението на първата инстанция. На 10 октомври 2000 г. Върховният касационен съд отменя решението на Окръжния съд от 28 ноември 1999 и уважава иска rei vindicatio, като разпорежда жалбоподателите да освободят земята.  Върховният касационен съд постановява, че решенията от 1995 и 1996 са постановени в производства, които са от административен характер и поради това ищецът в производството rei vindicatio не е  обвързан от тях.

През 1997 г. местното лесничейство глобява няколко от жалбоподателите поради това, че  незаконно са  ползвали  земя за пасище и са построили стобор на държавна горска земя. Това става след влизането в сила на окончателното решение от 20 септември 1996, което постановява, че жалбоподателите , а не държавата са законни собственици на парцел от 14 ха.

Съдът намира две нарушения на чл. 1 от Протокол 1.

Първото е в резултат от лишаването на правен ефект на влязло в сила решение в полза на жалбоподателите, с което им е признато правото да бъде възстановена собствеността, принадлежала на тяхната наследодателка. В настоящия случай Съдът достига до заключението, че лишавайки окончателното решение от 20 септември 1996 от всякакво правно действие, властите са действали в нарушение на принципа за правна сигурност, присъщ на член 6 § 1 на Конвенцията (виж горния параграф 70). Поради това, не може да се твърди, че разглежданото лишаване от собственост е било законосъобразно по смисъла на Конвенцията.Второто нарушение е по повод наложени глоби за ползване на собствените на жалбоподателите земи. Решението за размера на обезщетението е постановено на 14.06.2007 г.

Второто нарушение на чл. 1 от Протокол 1 е свързано с наложените глоби. Поради това, че Правителството не отговаря на нито един от поставените от Съда въпроси и не взема становище по тази част от оплакванията, Европейският съд, позовавайки се на решението си по делото Trubnikov v. Russia, no. 49790/99, §§ 54-57, 5 юли 2005. приема  за установено по отношение на един от жалбоподателите, че „той е глобен за ползването на земя, законно притежавана от него и от другите жалбоподатели, а не от държавата. Също така, не е доказано, че ползването на частна земя за пасище или за построяване на стобор върху нея е незаконно според българското право. Поради това, глобите, наложени на тези основания се считат за произволна намеса в правото на г-н Кехая мирно да се ползва от своите притежания.“(§83)

Съдът намира нарушение и на чл. 6§1.

Author

Write A Comment