Case of Kuyumdzhiyan v. Bulgaria (Application no. 77147/01), 24 May 2007
Съдебен процес за реституция на имот, продължил от 11.05.1992 г.(Съдът отчита момента на влизането в сила на Конвенцията – 07.09.1992) до 31.05.2001 г.
На 11 май 1992 г. жалбоподателят завежда дело срещу г-жа Б. и Община Пловдив на основание чл. 7 от Закона за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти от 1992 г. , като претендира, че продажбата на апартамента, принадлежал на неговия наследодател и национализиран през 50-години, е била нищожна и в нарушение на закона. Производството приключва с решението от 31 май 2001 г. на Върховния касационен съд.
Причината за забавянето е прекомерно дългият период, в който съдебните власти не са могли да връчат жалбата срещу решението на окръжния съд на ответниците по делото, тъй като те са живеели извън страната. Властите са били отговорни за отлагането на две заседания, от което произтича почти четири месеца закъснение. Има период от почти шест години между момента, когато жалбоподателят подава своята молба за преглед по реда на надзора (11 април 1995 г.), и момента, в който Върховният касационен съд е провел заседание (28 февруари 2001 г.). Това забавяне се дължи изключително на проблеми с връчването на копия от молбата за преглед по реда на надзора и призоваването на двамата ответници, пребиваващи в Русия. Вярно е, че българските власти не са бездействали и няколко пъти са призовавали руските власти да изпълнят съдебната поръчка.
Съдът изтъква, че българските съдилища не са били безсилни да се справят с проблема. Те са могли да приложат член 44 от ГПК и да приемат, че ответниците, които не са били вече законно представлявани и са напуснали България, без да посочат домашен адрес за целите на призоваването, са надлежно призовани чрез прилагане на документите към делото.
В съответствие с критериите, прилагани в неговата практика, и като има предвид по-специално забавянията, дължащи се на властите, Съдът счита, че продължителността на производството не успява да отговори на изискването за разумен срок. Ето защо той намира, че е налице нарушение на член 6 §1 от Конвенцията, а поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита, установява нарушение и на чл. 13..
