Case of Navushtanov v. Bulgaria (Application no. 57847/00), 24 May 2007
На 5 октомври 1999г. прокуратурата, действаща по жалба на жертвата и след събиране на над четиридесет и пет страници доказателства, започва предварително производство срещу жалбоподателя по повод серия от пет кражби. Дежурният прокурор нарежда жалбоподателят да бъде задържан под стража предвид факта, че преди това е имало три предварителни производства и шестнадесет висящи разследвания срещу него за различни престъпления.
С постановление от същия ден, издадено от следовател и потвърдено от прокурор, жалбоподателят е обвинен в тези пет кражби и задържан под стража. В разпореждането на следователя не са посочени конкретни причини за задържането на жалбоподателя, но се прави позоваване на гореспоменатото прокурорско постановление за задържане на жалбоподателя. Постановлението е предявено на жалбоподателя и в 16:20 часа на същия ден той подписва декларация, че е запознат с неговото съдържание. . На 29 ноември 1999г. жалбоподателят подава апелативна жалба срещу задържането му и твърди между другото, че той има постоянен адрес, запланувал е да сключи брак с бременната си приятелка и е в ареста от 5 октомври 1999г.
С решение от 2 декември 1999г. Велинградският районен съд отхвърля жалбата.
На 10 февруари 2000 г. прокуратурата внася в съда обвинителен акт. На 21 март Велинградският районен съд провежда заседание, на което жалбоподателят признава престъпленията, в които е обвинен.С присъда от 19 април 2000 г. жалбоподателят е признат за виновен по обвинението и осъден на две години лишаване от свобода, с изпитателен срок от пет години.
Съдът констатира следните нарушения: на чл. 5§3 поради неизправянето на жалбоподателя веднага пред съд или друг надлежен орган и поради неговото продължително задържане; на чл. 5§4 поради ограничения обсег и естество на съдебния контрол върху законността на задържането на жалбоподателя, както и на чл. 5§5, тъй като жалбоподателят не е имал изпълнимо право на обезщетение за това, че е бил обект на арест, или задържане.