Case of Petar Vasilev v. Bulgaria (Application no. 62544/00), 21 December 2006
Жалбоподателят е задържан на 18 март 1999г. по подозрение, че е извършил кражба в големи размери. По разпореждане на следователя, потвърдено от прокурор му е определена марка за неотклонение задържане под стража на 19 март 1999 г. До постановяването на осъдителната присъда на 28 ноември 2000 г. всички молби на жалбоподателя за промяна на мярката му за неотклонение и жалбите срещу отказите са оставени без уважение.
Съдът констатира, че вътрешните съдилища по настоящото дело, при разглеждане на жалбите на жалбоподателя срещу задържането му, са се позовали на предвидените по закон разпоредби, изискващи задължително задържане за сериозни умишлени престъпления, както и на практиката на Върховния съд, която изключва разглеждане на въпроса дали има “разумно подозрение” срещу задържания и на фактите, отнасящи се до вероятността той да се укрие или да извърши друго престъпление. Презумпцията, че съществува такава опасност можела да се отхвърли само при изключителни обстоятелства, такива като обездвижването на задържането лице поради болест. Европейският съд отбелязва, че вътрешните съдилища, цитирайки липсата на нови обстоятелства, ефективно са отказали да разгледат по същество ред жалби на жалбоподателя само поради тяхната подобност с някои предишни обжалвания. Така те не са взели под внимание новоповдигнатите аргументи, свързани с неговото здраве и семейно състояние. Освен това, те не отчели, че изтеклото време и етапа на производството били сами по себе си отделни фактори, които се отразяват и може да опровергаят необходимостта от продълженото задържане на жалбоподателя.
Съдът констатира наред с това, че вътрешните съдилища изглежда са тълкували погрешно измененията на НПК от 1 януари 2000г. и са продължили да прилагат съществувалия по-рано несъвършен подход, според който жалбоподателят трябва да докаже извън всяко съмнение, че не съществува дори хипотетична опасност той да се укрие, да извърши друго престъпление или да препятства правосъдието.(§37)
Съдът констатира, че на жалбоподателя са отказани гаранциите, предвидени в член 5 § 4 на Конвенцията поради ограничения обхват или липсата на съдебен контрол на законността на задържането му под стража след декември 1999г.
