Case of Zlrnsat, Spol. S R.O. v. Bulgaria(Application no. 57785/00), 15 June 2006
През септември 1995 Софийски общински съвет решава да приватизира хотел, собственост на Софийска община и разположен в Горна Баня, София. През юли 1996 Софийската общинска агенция по приватизацията открива процедура за приватизация на хотела чрез преговори с потенциални купувачи. При закриването на процедурата само една компания е представила оферта за приватизация. На 8 май 1997 тази компания прехвърля правата си по приватизационната процедура на фирмата-жалбоподател, а на 10 май 1997 г. тя подписва приватизационен договор със Софийски общински съвет по силата, на който тя купува хотела, а през август влиза във владение на хотела.
С постановление от 7 юли 1997 Софийска градска прокуратура, действайки по информация от статия в седмичника Капитал, публикувана в броя му от 25 май 1997, и на основание оплаквания от служители и наематели на хотелските помещения, разпорежда прекратяване на изпълнението на приватизационния договор. Тя се позовава на чл. 185 § 1 от НПК и на чл. 119(1)(6) от Закона за съдебната власт от 1994 и се обосновава, че приватизационната процедура е опорочена поради нарушение на параграф 8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона преобразуване и приватизация на държавните и общински предприятия от 1992 г. Постановлението е връчено на председателя на Софийски общински съвет и на Софийската агенция по приватизацията, но не и на фирмата-жалбоподател. То е обжалвано от Софийската община пред Глвната прокуратура, но е оставено без уважение, макар че в жалбата е изложено становището, че единствено съдът е оправомощен да развали договора.
С постановление от 2 октомври 1997 Софийска градска прокуратура нарежда на полицията да отстрани служителите на фирмата-жалбоподател, подизпълнителите и агентите от хотела, който да постави под опеката на държавна фирма. Тя също така нарежда на полицията да изземе всички счетоводни и други документи, свързани с постъпленията, получени от компанията след като е придобила собствеността на хотела, и да информира служителите, че всеки опит да се възвърне собствеността върху хотела ще представлява престъпление по Член 323, ал. 2 от Наказателния кодекс . Постановлението не е връчено на дружеството. Междувременно, на 17 септември 1997, Софийска градска прокуратура, упражнявайки правомощията си по чл. 27,ал.1 от ГПК , възбужда гражданско дело срещу Софийска община и фирмата-жалбоподетел с цел прогласяване нищожността на приватизационния договор. Тя се аргументира, че той е сключен при явно неблагоприятни условия по смисъла на алинея 8 от преходните и заключителни разпоредби от ЗППДОбП от 1992. В хода на това производство е направено искане от Софийската община съдът да приеме за установено, че постановленията на прокуратурата са нищожни. Съдът отхвърля искането, като се мотивира, че няма юрисдикцията да се произнесе по законността на прокурорските постановления и действия в гражданското производство.
В решение от 3 април 1998 Софийски градски съд отхвърля иска на Софийска градска прокуратура.Решението е оставено в сила от апелативния съд. В окончателно решение от 30 юли 1999 Върховният касационен съд потвърждава решението на по-нисшия съд като изцяло подкрепя неговата обосновка.
Междувременно различните инстанции на прокуратурата отказват да отменят постановленията за отстраняване на фирмата-жалбоподател от хотела с аргумента, че те вече са били оставени в сила от |Главната прокуратура. Едва през октомври е получено писмо, с което Софийска градска прокуратура уведомява полицията, че след решението на Върховния касационен съд, постановленията от 7 юли и 2 октомври 1997 вече не са в сила..
Съдът отбелязва, че разпоредбите, на които се е позовала Софийска градска прокуратура, за да разпореди прекратяване на изпълнението на приватизационния договор и евикцията на фирмата-жалбоподател от хотела, бившия чл. 185, ал.1 от НПК и чл. 119, ал.1 и 6 от Закона за съдебната власт от 1994 не са били достатъчно ясни, за да се конкретизират правомощията на властите.
„В резултат, тези правила, които изглежда са с общо приложение, служат за обща рамка, даваща на прокуратурата пълна свобода на действие по начин, какъвто счетат за подходящ, който в някои случаи може да доведе до сериозни и важни последици за правата на частни и юридически лица. Тази свобода и съпътсващата липса на адекватни процедурни гаранции, такива като основни процедурни правила и в резултат от това на неяснота и несигурност, обкръжаващи правомощията на Прокуратурата в тази област, водят Съда до заключението, че липсва минимална степен на правна защита, на която имат право физически и юридически лица според господството на закона в едно демократично общество. Следователно намесата в собствеността на фирмата-жалбоподател не е законна по смисъла на Член 1 от Протокол No. 1. Това заключение прави ненужно установяването дали са спазени другите изисквания на тази разпоредба.“(§100)
Съдът намира нарушение и на чл. 6§1.
