Deyanov v. Bulgaria (Application no 2930/04), 30 september 2010
Следобеда на 6 май 1997 г. деветгодишният син на жалбоподателя – Съвестин, излиза да играе с друго момче – Б., но вечерта не се прибира. Жалбоподателят се обажда в полицията и след това отива в полицейското управление, за да обяви сина си за изчезнал. На 7 или 8 май 1997 г. полицията претърсва канала на мястото, посочено от Б., който е с дълбочина 60-70 сантиметра. Водоемът, в който се влива каналът, е претърсен от водолази. Претърсени са и всички наносни ивици около канала. Не са намерени следи от тялото на Съвестин. Проведени са разпити в училището, посещавано от детето, събрани са сведения за родителите му, както и за родителите на другото момче. На 9 и 12 май 1997 г. Съвестин официално е обявен за изчезнал. На 15 май 1997 г. и през следващите дни негова снимка е показана по националната телевизия и отпечатана в някои издания. Проверени са всички получени анонимни сигнали относно евентуално местонахождението на момчето.
През м. ноември 1997 г. Българското бюро на Интерпол започва международно издирване на сина на жалбоподателя, като разпространява описание и снимки на момчето. На неуточнена дата през 1998 г. полицията провежда следствен експеримент с цел да се установи дали е състоятелна версията на Б., че Съвестин е паднал в канала. Резултатите от експеримента са потвърдили тази версия.
През 1999 г. по заповед на Министъра на вътрешните работи случаят се разследва и от Националната служба за борба с организираната престъпност. Подобно на полицията НСБОП приема, че Съвестин най-вероятно е паднал в канала. С посредничеството на Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към Министерството на вътрешните работи през 2003 г. Департаментът по правосъдие на САЩ разработва портрет на Съвестин, отчитайки възрастовите изменения. Портретът е публикуван на страницата на Интерпол в интернет. Със съдействието на МВР портретът е публикуван и в някои чуждестранни издания.
На 8 юни 1998 г. Софийска градска прокуратура образува наказателно производство за отвличане срещу неизвестен извършител. През м. ноември 2001 г. наказателното производство е спряно. То е подновено през м. октомври 2004 г. за разпит на нов свидетел и е спряно отново през м. декември 2005 г.
По повод изчезването на сина си жалбоподателят завежда няколко поредици от граждански дела срещу различни държавни институции, срещу Правителството и Министерството на финансите. Част от делата приключват с голямо забавяне, други все още са в ход към датата на постановяване на решението. По част от тях националният съд уважава исковите претенции на жалбоподателя, по други – ги отхвърля.
Жалбоподателят се оплаква, че след изчезването на неговия син на 6 май 1997 г. властите не са предприели своевременни и подходящи мерки момчето да бъде открито и да се разследва неговата участ. Съдът смята, че това оплакване следва да бъде разгледано съобразно условията на чл. 2 от Конвенцията.
Съдът отчита, че може да се повдигне въпросът за статута на жертва на жалбоподателя, тъй като в два случая националните съдилища са отсъдили, че според вътрешното право държавните власти са нарушили задълженията си за закрилата на неговия син и са му присъдили обезщетения. В хода на първата поредица от производства съдът е установил, че наказателните органи не са разследвали надлежно изчезването на Съвестин и е присъдил на жалбоподателя обезщетение. В хода на втората поредица от производства съдът е установил, че Правителството също не се е отзовало своевременно на молбата на жалбоподателя да финансира разпространението на портрета на Съвестин с възрастови изменения и присъжда обезщетение. Съдът отчита и факта, че разглеждането на делата, заведени от жалбоподателя срещу Министерството на вътрешните работи и полицията, все още не е приключило.
Съдът смята, че не е необходимо да преценява дали може да се приеме, че жалбоподателят е жертва на твърдяното нарушение на чл. 2 от Конвенцията и дали същият е изчерпал вътрешноправните средства за защита, тъй като е на мнение, че настоящото оплакване по принцип е недопустимо. Той посочва, че след като веднъж са били сигнализирани, че синът на жалбоподателя е изчезнал, властите вече без съмнение са знаели, че има риск за живота му и за тях е възникнало позитивно задължение да предприемат мерки за неговата закрила по чл. 2 от Конвенцията. Затова той трябва да прецени дали действително предприетите мерки удовлетворяват изискванията на чл. 2, предвид обхвата на позитивното задължение на държавата.
Според Съда най-същественият въпрос е дали реакцията на властите като цяло е била адекватна на обстоятелствата По негова преценка отговорът на този въпрос е утвърдителен. В частност, Съдът не намира за неоснователно това, че полицията съсредоточава своите първоначални усилия за издирване на тялото на Съвестин в канала, като се има предвид, че това съответства на една от версиите за събитията, изложени от Б., че Съвестин е паднал там. Освен това полицията паралелно започва да проверява и други версии. Съдът не намира, че реакцията на властите след сигнализирането, че Съвестин е изчезнал, е била неадекватна или по друг начин е в нарушение на позитивното задължение за закрила на живота му според чл. 2 от Конвенцията. Трагичният факт, че Съвестин не е бил открит не опровергава това заключение, тъй като позитивното задължение на държавата не може да се схваща като задължение за постигане на конкретен резултат.
Горното заключение не може да бъде оспорено и поради констатациите на националните съдилища, че разследващите органи и правителството са нарушили задълженията си да предприемат конкретни мерки за закрила на живота на Съвестин, тъй като критериите за преценка според вътрешното право и според Конвенцията не следва непременно да съвпадат.
Съдът достига до извода, че жалбата по това оплакване е недопустима поради многобройните действия , предприети непосредствено след получаване на сигнала за изчазване на детето. Той констатира нарушения на чл. 6 и чл. 13 поради прекалената продължителност на гражданското производство, дължаща се най-вече на”неспособността на Софийски градски съд да организира истинско разглеждане на делото”
