Две нови решения от 17 май 2022 г.

На 17 май Европейският съд постанови две нови решения по български жалби. Първото от тях е по делото Ali Reza c. Bulgarie (Requête no 35422/16), свързана с издадена заповед за експулсирането на иракски гражданин. В него е установено нарушение на чл. 5§1 f поради това, че в продължение на повече от седем месеца лицето е задържано в Дома за временно настаняване на бежанци в Бусманци без властите да предприемат каквито и да било мерки през първите 6 месеца, за да установят необходимите документи за експулсирането на лицето и така лишаването му от свобода е било неоправдано за по-голяма част от този период.

За това нарушение на жалбоподателя е присъдено обезщетение.

В жалбата са повдигнати и оплаквания по:

  • чл. 5§4, което е обявено за недопустимо, тъй като жалбоподателят не е изчерпал вътрешните средства за защита, предвидени в чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който може да се претендира обезщетение при наличието на нарушение на чл. 5§1-§4 от Конвенцията
  • чл. 3, 8 и 13, но Съдът приема, че е налице основанието на чл. 37, §1b от Конвенцията и жалбата следва да бъде заличена от списъка от делата, тъй като заповедта за експулсиране не е била изпълнена.

Второто решение е постановено от Комитет и е по повод повдигнато оплакване за неефективно разследване на оплакване  за извършено сексуално престъпление срещу девойка от ромски произход, ненавършила 14 години.  То е по делото Y.P. c. Bulgarie (Requête no 23614/20). Съдът установява нарушение на процедурните аспекти на чл. 3 и чл. 8 от Конвенцията, тъй като след различна преценка на районната прокуратура в Ботевград и Софийската  окръжна прократура дали се касае за изнасилване или за сексуален акт с ненавършило 14-г. възраст лице (по чл. 151 НК) в крайна сметка разследването е спряно поради  неустановяване на извършителите. Пренебрегнат е фактът, че един от тях сам е признал за наличието на сексуален контакт  с девойката и никакви следствени действия с него не са провеждани след 2017 г. въпреки указанията на окръжната прокуратура.

Според Европейският съд решението на прокурора за спиране на производството, потвърдено от районния съд, не изглежда да се основава на щателен и обективен анализ на събраните доказателства и поради това е компрометирана ефективноста на разследването. Така започналото наказателно производство е завършило в безизходица, а жалбоподателката не е получила решение по съществото на жалбата си, което тя при необходимост би могла да оспори пред съд съгласно чл. 243 от НПК, нито е могла да  се надява за възобновяване на разследването при липса на нова информация . Съдът заключава, че  тази процедура се оказва неспособна да доведе до установяване на фактите и идентифициране и наказване на виновните лица.

Поради това Съдът достига до извода, че разследването, извършено в настоящия случай, не е имало ефективността, изисквана от членове 3 и 8 от Конвенцията, поради което установява нарушение и на двата текста.

На жалбоподателката е присъдено обезщетение за нанесените й морални вреди.

Liked it? Take a second to support svmargaritova on Patreon!
  1. Все още няма коментари.
  1. 0 trackbacks