На 20 февруари 2020 г. Европейският съд постанови две решения, в които установи нарушения на чл. 2 и 3(по едната) и чл. 3 и 8 (по другата)жалба. И в двата съдебни акта е изрично отразено, че Съдът разглежда жалбите с приоритет (те са регистрирани през 2018 г.). Това е индикация за важността на проблемите, които се засягат в тях и същевременно – сигнал към властите да предприемат необходимите действия, за да променят практиката и/или законодателството си. В случая това е важно, тъй като и в двете жалби се повдигат въпроси, които вече са били разглеждани от Съда нееднократно. В следващото изложение ще бъде представено резюме само на първото от тях, тъй като по второто бе публиувана подробна информация от страна на Българския Хелзинкски комитет – Y v. Bulgaria (Application no. 41990/18)
Решението по делото M.A. and Others v. Bulgaria(Application no. 5115/18) е свързано с експулсирането на чужденци . Цяла група дела от такъв характер, обединени от водещото сред тях – C.G. and Others v. Bulgaria, се намират под засилена процедура на наблюдение от страна на Комитета на министрите(тук са включени и следните дела : Auad c. Bulgarie; M. and Others v. Bulgaria; Gapaev end Others v. Bulgaria, Kurilovich and Others v. Bulgaria, M.M. v. Bulgaria.) През март 2019 г. , на 1340-тото заседание на Комитета на министрите на Съвета на Европа, проведено на 12-14 март 2019 г. , относно тази група отново бе отбелязано, че липсва какъвто и да било напредък в преодоляването на редица проблеми, които са от комплексен характер. На 10 октомври 2019 г. последва ново осъдително решение, повдигащо същите проблем – O.D. c. Bulgarie (жалба № 34016/18) . На Правителството бе даден срок до 1 декември 2019 г. да представи конкретна информация за подготовката на изменения в законодателството, както и примерен график на приемането му. Правителството е представило своя план за действие, който все още не е получил оценката на Комитета на министрите.Очертава се сериозен структурен проблем,който изисква усилията на институциии от трите власти,за да бъдат избегнати и за в бъдеще подобни нарушения.
Фактите по делото M.A. and Others
Жалбоподателите, M.A., A.N., Y.M., S.H. и A.A., са китайски граждани – уйгурски мюсюлмани от Синцзян. (XUAR), автономен регион на Китайската народна република. Поради различни причини те са подложени на преследвания или са застрашени от такива и затова са принудени да напуснат страната си (вторият – защото отказва да сътрудничи на властите и да събира данни за своите клиенти, третият – защото семейството му през 40-те години се е съпротивллявало на комунистическата власт, четвъртият, защото скоро след женитбата си има дете, което било против официалната политика). На различни дати през 2013 и 2015 г. те напускат Китай, установяват се в Турция, където живеят и работят до 2017 г. След като отношенията между Турция и Китай се подобряват, турските власти се задължават да депортират уйгури, пребиваващи в страната, обратно в Китай, поради което на 26 юли 2017 г. жалбоподателите преминават незаконно българо-турската граница и са задържани от българската гранична полиция. Началникът на местното гранично поделение им връчва заповеди за репатриране „ в страната на произход, транзитната страна или трета страна“ – мярка съгласно член 41, ал. 1 от Закона за чужденците.Същия ден те постигат споразумение с прокуратурата във връзка с извършеното престъпление – незаконно преминаване на границата и са осъдени условно. След това жалбоподателите са настанени в Център за временно задържане на чужденци. Всички подават молби за предоставяне на убежище, които са отхвърлени от Държавната агенция за бежанците. Административните актове са обжалвани пред Административния съд в Хасково, а след отхвърлянето на жалбите – пред ВАС, който също ги оставя без уважение. Съдът посочва, че жалбоподателите не са доказали, че са били преследвани в своята страна на произход по смисъла на Закона за убежището и бежанците или че са изложени на риск да бъдат обект на такива действия.
Междувременно директорът на ДАНС разпорежда експулсирането им през януари 2018 г. по съображения, че жалбоподателите представляват заплаха за националната сигурност. Неговите заповеди са обжалвани пред Върховния административен съд, но жалбите са оставени без уважение . В решенията си Върховният административен съд заключава, че ДАНС убедително е доказала, че жалбоподателите могат да представляват заплаха за националната сигурност на България, по-специално с оглед на връзките им с ислямското движение в Източен Туркестан, считано за терористична група. Междувременно Световният конгрес на Уйгур, Международната уйгурска фондация за правата на човека и демокрацията, Amnesty International и няколко членове на Европейския парламент отправят призиви към България да не предприема експулсирането на жалбоподателите. След сезиране на Европейския съд по правата на човека с искане за постановяване на привременни мерки по чл. 39 от Правилата на Съда, през януари 2018 г. Европейският съд разпорежда на българското правителство, че не трябва да експулсира жалбоподателите, докато производството пред него е в ход.
Производството по отношение на първия и петия жалбоподател е прекратено, тъй като те напускат страната.
Останалите трима жалбоподатели повдигат оплаквания за нарушения на чл. 2 и чл. 3, които Съдът намира за необходимо да разгледа съвместно. Те твърдят, че ако бъдат върнати в Китай, ще бъдат подложени на преследване, малтретиране и произволно задържане и че дори могат да бъдат екзекутирани. Наред с това се оплакват, че Законът за убежището и бежанците не им предоставя ефективно вътрешноправно средство за защита.
Преценката на Съда
Европейският съд основава решението си на официални доклади на Обединеното кралство и САЩ, както и на редица международни организации за ситуцията в тази китайска автономна област(§§47-56). Съдът за пореден път подчертава, че всички съображения по настоящото дело, свързани с въпроса дали жалбоподателите представляват риск за националната сигурност на България – както се твърди от ДАНС и са приети от Върховния административен съд (§§ 34-38 ) – не са от значение за неговата преценка. Както и в предходните негови решения по делата Auad v. Bulgaria (no. 46390/10, §§ 27-31, 11 October 2011, § 101 и O.D. v. Bulgaria, no. 34016/18, § 47) основният въпрос е дали са налице съществени основания да се смята, че съществува реален риск те да бъдат подложени на лошо третиране или да бъдат заплашени със смърт, ако решенията за експулсирането им бъдат приложени и бъдат изпратени в Китай. Доколкото ВАС не е обсъдил твърденията на жалбоподателите в този аспект, Съдът посочва, че ще извърши собствена преценка на ситуацията в приемащата държава с оглед риска за нарушаване на чл. 2 и чл. 3, като вземе предвид предоставените му материали, включително и такива, изискани от него по собствена инициатива.(proprio motu)В резултат на анализа на цялата информация се установява несъмнено, че китайските власти задържат стотици хиляди или дори милиони уйгури в „лагери за превъзпитание“, в които има случаи на малтретиране и изтезания по отношение на тези лица. В отделни доклади са представени конкретни примери на преследвани и осъдени на дълги години лишаване от свобода на завърнали се в Китай уйгури, имало е и случаи, когато те са били екзекутирани. Доклади на международни правозащитни организации са били предоставени и на българското правителство във връзка с това дело.
Съдът намира съществени основания да смята, че жалбоподателите биха били изложени на реален риск от произволно задържане и лишаване от свобода, както и от малтретиране и дори смърт, ако бъдат изпратени в родината си. Затова той посочва, че е необходимо да проучи дали съществуват ефективни гаранции, които защитават жалбоподателите срещу произволното им връщане към Китай, от страна на българските власти. Съдът констатира, че в първоначалната заповед за репатриране на жалбоподателите не е посочено къде точно те следва да бъдат изпратени.По същия начин и ВАС не се произнася, считайки, че това е въпрос, свързан с изпълнението на самото решение. Този подход обаче е критикуван от Европейския съд в решението му по делото Auad ( § 106), тъй като няма гаранции, че българските власти ще разгледат с необходимата отговорност въпроса за риска, пред който жалбоподателят се изправя, ако бъде върнат в страната, от която е избягал. Правителстовто не е обяснило наред с това и как точно имиграционните власти ще приложат чл. 44а от ЗЧ в изпълнение на решението за експулсиране и въз основа на каква информация и стандарти ще преценят дали третата страна, в която биха експулсиали лицето, не би го върнала в държавата, от която е избягал. Съдът намира тези аргументи за валидни и към настоящия случай, още повече, че правителството не е предоставило информация, която би могла да доведе до различен извод. Поради това той достига до заключението, че липсват ефективни гаранции в процеса на изпълнение на репатрирането или експулсирането на жалбоподателите, а от друга страна Съдът вече е установил, че те не могат да се върнат безопасно в страната си на произход. Той постановява, че ако жалбоподателите бъдат изпратени в Китай, българските власти биха нарушили разпоредбите на чл. 2 и чл. 3 от Конвеницята. Съдът преценява, че не е необходимо да разглежда и оплакването по чл. 13, доколкото то е обсъдено в светлината на оплакванията по чл. 2 и чл. 3. Наред с това Съдът разпорежда, че по силата на чл. 39 от Правилата му докато решението не влезе в сила или до изрично разпореждане от негова страна жалбоподателите не трябва да бъдат премествани в друга държава.
Материалът е публикуван в правния портал „Де факто“ под заглавието „Защо Съдът нв Страсбург не зачете решение на Въховния административен сд за есплсиране на чужденци в Китай:
Защо Съдът в Страсбург не зачете решение на Върховния административен съд за експулсиране на чужденци в Китай
