Това е изводът на Европейския съд в решението му от 14 май, постановено по две обединени за общо разглеждане жалби Kostov and Others v. Bulgaria(Applications nos. 66581/12 and 25054/15).
Той посочва, че към настоящия момент на производство пред него са още 20 жалби с подобнви оплаквания за твърде нисък размер на определеното обузщетение за отуждените им имоти за изграждането на инфраструктурни обекти.
Фактите
Първият жалбоподател придобива чрез договор за покупко-продажба три парцела с общ размер от около 2 300 кв.м. от собственици на земеделски земи в землището на гр. София през 2008 г. През септември 2011 г. с решение на МС земята е отчуждена във връзка с изграждането на отклонение за автомагистрала София – Варна и му е определено обезщетение от 1748 лв, т.е. един кв.м. е оценен на 0.08 лв.Това решение е обжалвано пред ВАС с мотива, че обезщетението е твърде занижено, тъй като тези имоти представляват урбанизирана територия, както и че има само една сделка със земя със същата характеристика. За имоти със същите характеристики ВАС е определял обезщетение между 55 и 101 лв за кв.м. По искане на жалбоподателя е назначена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице посочва, че е трудно да се определи какво би било адекватното обезщетение по пазарни цени, защото няма три сделки с подобни характеристики на земята и изчислява същото на осн. чл. 32, ал. 3 от ЗДС по методиката, регламентирана в Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, като определя обща стойност на обезщетението в размер на 4 779 лв (т.е. по 0.22 лв за кв.м.). С решение от 5 април 2012 г. ВАС уважава частично жалбата и присъжда на жалбоподателя обезщетение в размер на 4 779 лв.
Вторият и третият жалбоподатели придобиват 6 100 кв.м. земеделски земи в покрайнините на София от поземлената комисия на район „Сердика“ през 1999 г. Впоследствие те наемат още два земеделски имота, които предоставят на кооперация срещу получаването на годишна рента от 50 кг. зърно на година. На 21.12. 2013 г. с Решение на МС парцелът на жалбоподателите е отчужден за изграждането на участък от околовръстния път на София. Определеното обезщетение е 5 116 лв, т. е. 0.84 лв за кв.м. Решението е обжалвано пред ВАС. Изслушани са две експертизи. Вещото лице анализира редица договори, сключени в рамките на периода, който трябва да бъде взет предвид, относно земи в същия район. То предлага няколко варианта относно стойността на земята, като оценките варират от 21,50 лв. до 104 лв. на квадратен метър.
С решение от 14.11.2014 г. ВАС се мотивира, че само един от описаните от вещото лице парцели (продаден през 2012 г. за цена, равна на 25 лева на квадратен метър), може да се квалифицира като сравним, но това не е достатъчно, за да се изчисли средна пазарна стойност. Що се отнася до останалите парцели, те не биха могли да се считат за сравними, тъй като някои от тях не са разположени в едни и също землище, а други са ипотекирани съвместно в един договор, без посочване на техните индивидуални стойности. ВАС им присъжда обезщетение в размер на 5 116 лв, т.е. по 0.84 лв за кв.м.
В началото на 2015 г. МС се съгласява да изплати обезщетение в размер на 20 лв за кв.м. на собственици, чиито земи са отчуждени със същото решение, в което фигурират земите на втория и третия жалбоподатели. Голяма част от тях намират, че тази сума е приемлива и не я оспорват в съда.
Оплакванията
Жалбоподателите повдигат оплаквания по чл. 1 от Протокол 1 във връзка с недостатъчния размер на определеното обезщетение за отчуждените им земи. Вторият и третият жалбоподатели посочват, че тяхното обезщетение е било много по-ниско от това на собствениците на съседни имоти.
Правителството
Правителството твърди, че отчуждаването на имотите на жалбоподателите е било необходимо за изпълнението на важни инфраструктурни проекти. Нещо повече, то е било законно, тъй като се основава на съответните разпоредби на ЗДС от 1996 г., които са били ясни и достъпни. Правителството посочва наред с това, че държавата се ползва с широка свобода на преценка при определянето на подходящите нива на обезщетение и при оценката на стойността на даден имот. Парламентът е действал в рамките на тези граници, когато приема методите за изчисляване на пазарните стойности съгласно Закона от 1996 г., по-специално съгласно раздел 1а от допълнителните разпоредби. Освен това е било важно, че вътрешното законодателство изисква „еквивалентно“ обезщетение и че жалбоподателите са имали възможност да оспорят оценките на земята си и да представят доказателства във връзка с това във Върховния административен съд.
Що се отнася до методиката, утвърдена с Наредбата, правителството твърди, че тя предоставя „обективни стандарти“ и че използването й за изчисляване на обезщетение за отчуждени имоти не е само по себе си противоречащо на член 1 от протокол № 1. Тази методика е приложим само по изключение, когато пазарната стойност на отчуждените имоти не може да бъде определена съгласно член 32, ал. 2 от Закона от 1996 г. Уместността на такъв подход е била потвърдена от Конституционния съд.
На последно място, правителството представи данни от Националния статистически институт, показващи, че между 2010 и 2014 г. средните цени на земеделските земи в района на София са били между 0,14 лв. и 0,43 лв.за квадратен метър.
Що се отнася до конкретните случаи, отчуждената земя на първия жалбоподател е била сравнително ниска категория, тъй като до голяма степен се е състояла от блатисти места и водоеми. По този начин тя не е имала „почти никаква стойност за земеделието“, а освен това поради своите характеристики е имала „много малка инвестиционна стойност“. Правителството се позова и на ниската оценка на земята на жалбоподателя за данъчни цели и на статистическите данни за цените на земеделските земи в София То отбелязва, че жалбоподателят е придобил въпросната земя три години преди отчуждаването за 4000 лева По отношение втория и третия жалбоподател Правителството се позова на сравнително ниската данъчна оценка на земята им, както и и на факта, че преди отчуждаването те са получавали много малка годишна печалба от нея. С оглед на горепосочените съображения, правителството твърди, че обезщетението, присъдено на втория и третия жалбоподател, е разумно свързано с пазарната стойност на земята им и че те не са били подложени на прекомерна индивидуална тежест.
На последно място, Правителството твърди, че размерът на обезщетението, което Министерският съвет се е съгласил да изплати на собствениците на отчуждена земя, разположена в същата зона като втория и третия жалбоподател – 20,05 лева на квадратен метър, не е „непременно показателен“ за справедливата пазарна цена на тази земя. Министерският съвет е взел самостоятелно решение за уреждане на тези дела и изплащане на спорното обезщетение, предизвикано от спешната необходимост от деблокиране на строителството за околовръстното шосе.
Преценката на Съда
Съдът потвърждава своята позиция, че по принцип националните власти са в по-добра позиция от международния съд във връзка с оценката на местните нужди и условия и че по въпроси на общата социална и икономическа политика, включително градското и регионално планиране, местните власти трябва да разполагат с особено широка граница на преценка (вж. ( Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia [GC] (no. 71243/01, 25 October 2012), § 98). Следователно Съдът не е готов да приеме, че фактори като определените по-горе, ограничаващи дискрецията на властите, включително съдилищата, по принцип са в нарушение на член 1 от Протокол № 1. По-специално, такъв подход , когато има достатъчно сравними имоти, отговарящи на съответните критерии,би могъл да доведе до установяване на справедлива пазарна цена и по този начин до присъждане на „еквивалентно“ обезщетение. Както обаче става ясно, този метод се оказва неприложим за случаите на жалбоподателите, тъй като не е бил намерен достатъчен брой сравними сделки, отговарящи на конкретните изисквания. Следователно съгласно член 32, ал. 3 от ЗДС дължимото им обезщетение е било изчислено в съответствие с методиката на Наредбата. Затова Съдът посочва, че трябва да прецени въз основа на представените от страните факти дали на практика правилата, предвидени в Наредбата, водят до присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на земята на жалбоподателите.
Съдът, отбелязвайки, че собствеността е отчуждена за обществени нужди, намира, че е имало намеса в „притежанията“ на жалбоподателите. Тази намеса представлява лишаване от собственост по смисъла на чл.1(второто изречение от първия параграф) на Протокол 1. Съдът посочва, че за него основният въпрос в този казус е дали намесата на държавата е пропорционална – т.е. дали властите са постигнали справедлив баланс между императивите от общ интерес и тези на защитата на правата на жалбоподателите. (Papachelas v. Greece [GC], no. 31423/96, § 48, ECHR 1999‑II). Ето защо той посочва, че следва да извърши преценка дали присъденото обезщетение съгласно действащото законодателство е разумно свързано със стойността на отчуждената земя към момента на отчуждаването. Когато имуществото на физическо лице е отчуждено, следва да има процедура, осигуряваща: цялостна оценка на последиците от отчуждаването, включително присъждане на такъв размер на обезщетение, който да е в съответствие със стойността на отчужденото имущество; определяне на лицата, които имат право за обезщетение и уреждане на всякакви други въпроси, свързани с отчуждаването. ( Vistiņš and Perepjolkins v. Latvia [GC] (no. 71243/01, §§ 111-114, 25 October 2012) Когато се касае за въпрос от общ интерес, държавните органи трябва да действат своевременно и по подходящ и последователен начин. Съгласно съответните правни разпоредби на вътрешното законодателство се очаква собствениците на отчуждени имоти да получат „еквивалентно“ обезщетение. При липса на земя, сравнима с тази на жалбоподателите, дължимото им обезщетение се изчислява съгласно процедурите, предвидени в приложимите разпоредби на горецитираната разпоредба и Закона за държавната собстевност (изменен през 2006 г.). Съдът отбеляза, че съответните стойности на други отчуждени имоти, разположени в същия район като този на жалбоподателите, са били оценявани по различен начин. Въпреки че тези оценки не позволяват да се установи с определена сигурност пазарната стойност на земята на жалбоподателите, най-малкото те трябва да бъдат взети като отражение на пазарните цени. Освен това Съдът отбелязва, че сумите, отразяващи пазарните цени – между 6 и 225 лева за земята на първия жалбоподател, и между 20 и 25 лева за тези на втория и третия жалбоподатели – са много различни от обезщетението, което действително им е изплатено, а именно – 0,22 лева на кв. м. за първия и 0, 84 лв. за втория и третия жалбоподатели. Върховният административен съд не проверява по никакъв начин дали тези различия могат да бъдат обяснени със специфичните характеристики за земята на жалбоподателите, въпреки че те изглежда оправдават страховете, изразени от съдиите от конституционния съд, изразили особеното си мнение в Решение № 6, 4.07.2006 г., к.д. 5/2006 г. по повод измененията в ЗДС във връзка с метода на изчисляване на обезщетението при отчуждаването на имоти частна собственост. Правителството твърди, че с оглед на ниската стойност на земята им и статистическите данни, свързани с цената на земеделските земи в Софийска област, жалбоподателите са обезщетени правилно. Съдът обаче отбелязва, че не се твърди, че оценената стойност на една или друга земя, определена на национално ниво, съвпада с справедливата пазарна стойност на въпросната земя. Освен това той отбелязва, че разпоредбите на вътрешното законодателство, свързани с изчисляването на „еквивалентното“ обезщетение, не установяват съответствие между облагаемата стойност на земята и нейната пазарна стойност. Наред с това не е било дадено обяснение как статистическите данни, представени от правителството, се основават на действителните продажни цени на земеделска земя и дали това не са стойностите, декларирани от страните по сделките, извършвани на този пазар.
Съдът достига до заключението, че прилагането на съответните регулаторни разпоредби не позволява на жалбоподателите да получат обезщетение, разумно свързано със стойността на земята им. Спорните отчуждавания са наложили непропорционална и прекомерна тежест на участващите страни, което нарушава справедливия баланс между защитата на собствеността и императивите на обществения интерес.
Съдът достига до извода, че е налице нарушение на член 1 от Протокол № 1. С оглед недостатъците на механизма за оценка, предвидени от вътрешното законодателство, Съдът не намира, че е способен да оцени размера на сумата, която трябва да бъде присъдена на жалбоподателите за имуществени вреди. Според него възобновяването на вътрешното производство би могло да бъде подходящо средство за отстраняване на установените от него нарушения на правата на жалбоподателите. За тази цел те биха могли да се възползват от разпоредбата на чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс, който предвижда възможността да поискат отмяна на влязлото в сила решение. Ако вътрешните съдилища преразгледат делата им, по принцип ще се изисква, в съответствие с член 5,§ 4 от Конституцията, да приложат чл. 1 от Протокол № 1, както се тълкува от Съда в случай, на установен конфликт между тази разпоредба и съответните правила на вътрешното законодателство.Съдът присъжда на всички жалбоподатели обезщетение за неимуществени вреди.
