Genov c. Bulgarie((Requête no 40524/08), 23 mars 2017
През януари 2007 г. седем души провеждат събрание и решават да създадат ново религиозно сдружение – „Международно общество за Кришна съзнание – София, Надежда“,а жалбоподателят е избран за негов председател. От 1991 г. като църква (надлежно регистрирана по ЗВ) в София действа клонът на „Межународната асоциация за Кришна съзнание“ със седалище в Индия, който е пререгистриран през 2003 г.
През март 2007 г. жалбоподателят депозира пред СГС молба с искане новото сдружение да бъде регистрирано като църква. Дирекцията по вероизповеданията дава становище, че вярванията на това сдружение не се различават от тези на вече регистрираната през 1991 г. църква. Съдът отхвърля молбата на жалбоподателя с мотива, че името на сдружението приличало на вече регистрираното, че уставът му бил идентичен и че декларираната цел – да бъде променена организацията на вече регистрираната асоциация – създава риск от разцепление в лоното на всички привърженици на Асоциацията. Апелативният съд оставя в сила решението на СГС.
Жалбоподателят сезира ВКС. Жалбата е оставена без уважение. Касационната инстанция посочва, че ЗВ предвижда две хипотези за регистриране на ново сдружение като църква. Първата е по чл. 15, ал. 2, която изрично забранява регистрацията на две изповедания с едно и също наименование и с едно и също седалище. По мнението на касационната инстанция нормата забранява регистрацията на нова асоциация, практикуваща същия култ като този, който вече е регистриран, още повече, че такава е била и декларацията на учредителите на асоциацията, а наред с това наименованието е почти идентично с това на вече регистрираната църква, и заявеното седалище е в един и същ град. Според ВКС не е налице църква, която да е различна от вече регистрираната.
Колкото до втората възможност, уредена в чл. 20 на ЗВ (регистрирането на клон на вече съществуваща църква), нормата не може да намери приложение, тъй като седалището, макар и ситуирано в един определен жилищен квартал, не е различно от града, в който е регистрирана вече съществуващата църква, а наред с това подобна регистрация е допустима само по искане на църквата-майка.
Европейският съд отбелязва, че отказът да бъде регистрирана асоциацията като църква я е лишил от редица права – тя не е могла да придобие статут на юридическо лице, да придобива и наема имущество, да има банков сметки и да действа като църква, манифестирайки открито своята дейност, съгласно действащото законодателство. Първият извод на съда е, че отказът да бъде регистрирана асоциацията като църква представлява намеса в нейните права, гаратирани от чл. 9 и интерпретирани в светлината на чл. 11 от Конвенцията.
Вторият въпрос, върху който насочва анализа си Съдът, е дали е била оправдана намесата. Той констатира, че тя се е основавала на действащия закон. (т.е. отговаря на изискването „предвидена в закона“). Наред с това е преследвала легитимна цел – да се избегне въвеждането в заблуждение на привържениците на сходните култове с едни и същи вярвания и да се гарантира юридическата сигурност, т.е. да бъдат защитени правата и свободите на другите.
Третият елемент, който е анализиран, е свързан с критерия „необходим в едно демократично общество“. Съдът приема, че изискването да се избягва наличието на сходни наименования с цел да се разграничават отделните сдружения по принцип би могло да се приеме като оправдано ограничение на правото асоцацията свободно да избира своето име. Той отбелязва, че двете наименования не са били съвсем идентични, а и националните юрисдикции не са дали никакви указания на жалбоподателя по какъв начин да промени името си, за да отговаря на изискванията на закона. Освен това, според официално писмо на Дирекцията за вероизповеданията, през 2008 г. са били регистрирани 3 презвитериански църкви, 3 лютерански църкви и 11 баптистки (напр. Баптистка църква „Надежда“, Баптистка църква „Добра надежда“, Независима баптистка църква и др.п.)
Според Съда това не е бил основният мотив за отказ от регистрация. ВКС е тълкувал чл. 15, ал. 2 от ЗВ като забраняващ регистрацията на всяка една църква, чиито вярвания са подобни на вече регистрирана църква. В тази връзка той отбелязва, че това на практика означава забрана за регистрация на всеки нов култ, чиято доктрина е идентична с тази на вече съществуващ култ. Подобна позиция би могла да има за последица съществуването само на една религиозна асоциация, покрепяща една религиозна доктрина и принуждаването на вярващите да се присъединят именно към нея. Така преценката за идентичния или неидентичния характер на вярванията се прави от съда вместо от самата религиозна общност. Да се налага на жалбоподателя да практикува вярванията си в рамките на вече регистрирана организация с мотива, че според мнението на националните власти нейните вярвания били идентични с тези на вече регистрираната църква, не изглежда необходимо и пропорционално в едно демократично общество в преследването на легитимната цел да бъдат раграничавани от обществото различните религиозни сдружения. (§46) За Съда е без значение, че искането за създаване на нова религиозна организация е било предшествано от разцепление във вече съществуващата Асоциация. Жалбоподателят не е могъл и да регистрира клон на вече създадената църква, в същия град, а освен това подобно действие защото е било от компетентността на самото юридическо лице-майка. От тази гледна точка близостта на вярванията и ритуалите между двете асоциации в никакъв случай не е основание да оправдае отказа от регистрация на сдружението на жалбоподателя. Изводът на Съда е, че това представлява неоправдана намеса в свободата на изповеданията и на сдружаването, гарантирани от чл. 9 и 11.
