Gerdzikov v. Bulgaria (Application no. 41008/04), 4 February 2010
През 1992 г. жалбоподателят действа като синдик на земеделска кооперация. На неуточнена дата през 1993 г. срещу него започва предварително разследване от страна на полицията в Пазарджик. Разследването е по повод твърдения за безстопанствено управление на имуществото на кооперацията за периода между м. април и м. декември 1992 г. На 2 февруари 1993 г. полицията конфискува паспорта на жалбоподателя. През м. април 1993 г. и в началото на м. юни 1993 г. той е разпитан. Не по-малко от тринадесет пъти в периода от 26 септември 1994 г. до 5 ноември 2003 г. по устни молби на жалбоподателя за прекратяване на наказателното производство срещу него и снемане на забраната за пътуване, Окръжна прокуратура – Пазарджик изпраща писма до Окръжна следствена служба – Пазарджик с разпореждане преписката на жалбоподателя да бъде прекратена и изпратена в прокуратурата. Тези разпореждания не са били спазени. На 2 юли 2004 г. Окръжна прокуратура – Пазарджик прекратява наказателното производство срещу жалбоподателя на основание, че давността за наказателно преследване на съответното престъпление е изтекла през 1997 г.
Съдът намира, че периодът който следва да се вземе под внимание, започва през м. април 1993 г., когато жалбоподателят е разпитан за първи път и приключва на 2 юли 2004 г., когато наказателното производство срещу жалбоподателя е прекратено. Следователно периодът трае единадесет години и три месеца, като за това време делото остава на етапа на досъдебното разследване.
Съдът отбелязва, че наказателното производство срещу жалбоподателя е висящо в продължение на повече от единадесет години, през които следствените органи са в пълно бездействие: те не предприемат каквито и да е стъпки в разследването, не повдигат обвинения и не съставят обвинителен акт. В този смисъл отговорността за забавянето следва изцяло да бъде вменена на властите. Освен това Окръжна следствена служба – Пазарджик многократно и в продължение на години не изпълнява изричното разпореждане на Окръжната прокуратура да прекрати делото на жалбоподателя. Поради това Съдът намира, че продължителността на производството е прекомерна и нарушава изискването за „разумен срок“ по чл. 6§1 от Конвенцията.
Във връзка с нарушението на чл. 6§1 Съдът установява нарушение и на чл. 13 поради липсата на ефективно вътрешноправно средство за защита.
