I.G.D. c. Bulgarie (requête no 70139/14),7 juin 2022

Жалбоподателят е роден през 2001 г. След разялата  на родителите си през 2001, последвана и от развод през 2003 г., в ранните си детски години той е отглеждан от баба си по майчина линия между 2004 и 2007 г., а после и от баща си, с когото живее между 2009 и 2010 г. През този период той е жертва на домашно насилие от тези лица, поради което е извеждан и настаняван в различни институции по Закона за закрила на детето. Жалбоподателят живее и с майка си, но често сменят своето местоживеене, а мъжът, с когото съжителства, също е агресивен както по отношение  на нея, така и към детето.

През периода 2011 – 2015 г. с решение на районен съд той е настанен в социално-педагогически интернат (първоначално в с. Стралджа, а впоследствие е преместен в с. Варненци) поради сексуални прояви с по-малки деца и провокирането на пожар. Наред с това в полицията са регистрирани и редица негови дребни кражби. Възпитателната мярка е наложена на основание Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни.

Докато пребивава в интерната в с. Стралджа, през 2013 г.  той става жертва на физическо насилие от страна на възпитател, което се установява и от медицинското обследване (удари по краката, интимните части и главата с чанта за лаптоп). След установяването на този инцидент детето е изведено от интерната и временно е настанено в кризисен център, откъдето с решение на съда е преместено в другия интернат, който е на 400 км от родния му дом. Исканията на майката да бъде преустановен престоят в интернат остават без уважение от страна на местната комисия.

През 2015 г. поради изтичането на максималния срок за пребиваване в такова учреждение жалбоподателят е настанен в защитено жилище.

През целия период на пребиваване в различни институции той многократно е обследван от психолози и психиатри, които установяват редица сериозни проблеми в неговото умствено, психическо и емоционално състояние. Правени са препоръки детето да бъде включено в семейната среда и да му се осигурят специализирани психологически и педагогически грижи, тъй като е с изостанало умствено развитие,  страда от дислексия и има чести агресивни прояви. Тези мерки не са реализирани.

Пред Съда е повдигнато оплакване по чл. 5§4 поради това, че в законодателството не е предвидена възможност за осъществяването на периодичен съдебен контрол върху настаняването в специализираните възпитателни заведения, което е форма на лишаване от свобода. Оплакването е прието за допустимо. Европейският съд припомня, че според добре установената му практика настаняването в такива институции, които са създадени съгласно  българското законодателство, представлява лишаване от свобода по отношение на ненавършилите пълнолетие лица (виж D.L. c. Bulgarie (no 7472/14, §§ 40-44, 19 mai 2016). Той констатира, че съдебен контрол съществува само във връзка с първоначалното настаняване в такава институция, което е осъществено с решението от 28.11.2011 г. на районния съд в Белоградчик.  Обаче в ЗБППМН не е предвидена възможност  малолетните и непълнолетните да сезират съда  с искане за преразглеждане на възпитателната мярка. Такава възможност е предоставена само на местните комисии за борба срещу противообществените прояви /МКБППМН/ и на интерната, в който е настанено детето. Ето защо майката на жалбоподателя неколкократно сезира местната комисия и отправя искания за съдействие до Агенцията за закрила на децата, за да бъде прекратена възпитателната мярка, но становищата на комисията винаги са отрицателни и тя не формулира подобно  искане до съда.

Европейският съд установява наред с това, че решението на районния съд в Сливница от 11 ноември 2013 г., с което е преустановен престоят на детето в кризисен център след инцидента в интерната през 2013 г.  и е разпоредено то да бъде настанено в друг интернат въобще не подлага на детайлен анализ предшестващите актове на насилие преди този в Стралджа. Нещо повече, нито данните по делото, нито българското законодателство не предоставят правомощие на този съд да постановява прекратяване на настаняването в СПИ. А от друга страна, в никой последващ момент в периода от настаняването на жалбоподателя в СПИ и до прекратяването на мярката през април 2015 г. национален съд не е осъществявал контрол върху законността на мярката, лишаваща жалбоподателя от свобода. Европейският съд подчертава, че една подобна мярка, макар и да се предприема с възпитателна цел, оказва влияние върху емоционалното, психическото, социалното и когнитивното празвитие на детето или юношата. Затова е от първостепенна важност  националната съдебна система да предвижда периодичен съдебен контрол върху законността на подобна мярка, който да се осъществява достатъчно редовно. Тази периодичност би следвало да позволи на съдилищата  бързо да изготвят  адекватни решения, съобразена със ситуацията на  непълнолетния и така да го защитят срещу всяко удължаване на лишаването от свобода, когато могат да бъдат намерени други образователни алтернативи. Европейският съд напомня, че задължение на властите е да гарантират, че задържането на непълнолетно лице следва да бъде крайна мярка  и има за цел да предотврати сериозни рискове в неговото развитие. Когато този критерий не е изпълнен, лишаването от свобода губи своята оправданост.

Въз основа на изложените аргументи Европейският съд констатира, че   местните власти не са предоставили на жалбоподателя правото на периодичен съдебен  преглед на неговото лишаване от свобода през редовни интервали, за да се потвърди необходимостта той да остане в социално-педагогически интернат.Поради това е налице нарушение на член 5 § 4 от Конвенцията.

Съдът установява нарушение и на чл. 8, както и на чл. 13 във връзка с чл. 8 от Конвенцията.

Author

Write A Comment