I.P. c. Bulgarie (no 72936/14), 19 janvier 2017
Жалбата е по повод настаняването на едно непълнолетно момче в Дом за временно настаняване на малолетни и непълнолетни/ДВНМН/ по разпореждане на прокурор.
В началото на 2012 г. с решение на местната комисия за борба срещу противообществените прояви /МКБППМН/ на жалбоподателя са определени като възпитателни мерки поставяне под надзора на социален работник и забрана да посещава определени места и да се среща с определени лица, и да напуска местоживеенето си. През 2014 г. е образувано ново възпитателно дело, в рамките на което МКБППМН взема решение да предложи на районния съд да му наложи най-сериозната възпитателна мярка – настаняване във възпитателно училище-интернат /ВУИ/.
Два месеца по-късно, на 14 април 2014 г. момчето бяга от дома си. На следващия ден – 15 април, той е намерен от полицията, която предлага на районната прокуратура I.P. да бъде настанен в ДВНМН в гр. София и същия ден младежът е настанен там. Междувременно районният съд определя като възпитателна мярка настаняване на момчето във ВУИ – Ракитово със срок от една година. На 14 май то е транспортирано до там, където остава до 30 юни 2015 г.
Повдигнатото оплакване е по повод липсата на съдебен контрол за периода от 14 април до 14 май, когато жалбоподателят е бил задържан в ДВНМН.
Съдът отхвърля всички възражения за недопустимост на жалбата от страна на Правителството, включително и аргумента за неизчерпване на вътрешноправните средства за защита и по-специално – ЗОДОВ. Той посочва, че в националното законодателство липсва както обща норма от типа habeas corpus, така и специфична – във връзка с настаняването на малолетни и непълнолетни в места, подобни на ДВНМН, като се позовава на решението си по делото A. et autres (no 51776/08, § 107, 29 novembre 2011) Съдът констатира, че след посоченото решение законодателството не е променяно, а решението за настаняване на жалбоподателя в ДВНМН е взето от прокурора по искане на полицията – т.е. в рамките на осъществяване на изпълнителната власт на държавата и тези органи не предоставят гаранциите, изисквани от чл. 5§4, а освен това техните актове не подлежат на съдебен контрол. Колкото до решението на районния съд, постановено на 29.04.2014 г., (по повод което правителството поддържа, че тогава съдът е осъществил такъв контрол), Съдът констатира, че предмет на обсъждане в мотивите е единствено искането на комисията за настаняването на младежа във ВУИ. Той отбелязва, че няма данни в досието властите да са отправили такова искане към съда в интервала 15-29 април (когато е постановено съдебното решение), а и самото законодателство не е превиждало такова правомощие на съда, изключвйки съдебния контрол върху актовете на прокурора.
На основание на своите констатации съдът достига до извода, че след като задържането на жалбоподателя в периода 15 април 14 май 2014 г. не е било обект на независим съдебен контрол, е допуснато нарушение на чл. 5§4.
