Kolev c. Bulgarie (Requête no 36480/12), 16 november 2021
/решение на Комитет/
Жалбоподателят е бил полицай към времето на описваните събития. Той е бил дисциплинарно увалнен със заповед от 5 юли 2010 г. Мотивите са били, че е изпратил текстово съобщение на трето лице , срещу което се е водело наказателно производство, че в неговия район има полицаи от ДАНС. Тъй като телефонът на лицето е бил подслушван със СРС, съобщението е било прихванато. Жалбоподателят обжалва издадената заповед пред администпративния съд, като излага няколко самостоятелни аргумента: а/ наказанието е наложено след изтичане на определения давностен срок ; б/ фактите не са установени с релевантни доказателства, тъй като веществените доказателствени средства /ВДС/, придобити в резултат на подслушаните телефонни разговори, могат да бъдат използвани само за нуждите на наказателното производство и използването им за други цели противоречи на чл. 3 и чл. 32 от закона за СРС . Поради наличието на класифицирана информация по делото (пет документа) то е класифицирано и е гледано при закрити врата. С решение от октомври 2010 г. жалбата е оставена без уважение. Според административния съд процедурата е била спазена, наказанието не е било наложено след изтичане на давностния срок, а фактите са били установени и е била доказана виновността на жалбоподателя. Съдебният акт е обжалван пред ВАС. Жалбоподателят подчертава, че съдът не е отговорил на всичките му доводи и по-специално – не е взел отношение по възражението, че са използвани доказателства, събрани със СРС. ВАС оставя без уважение жалбата. Той намира, че съдът надлежно е установил и квалифицирал фактите и че е мотивирал решението си. Касационната инстанция също не се произнася по аргумента на жалбоподателя относно използването на информация, получена със специални разузнавателни средства.
Повдигнати са няколко оплаквания за нарушаване на правото на справедлив процес. Първото от тях е свързано с липсата на достатъчно мотиви към постановените решения поради липсата на доводи относно основния аргумент, изложен от жалбоподателя.
Съдът припомня, че общите принципи относно задължението за мотивиране на решенията са изложени в решението му по делото Ruiz Torija c. Espagne (9 décembre 1994, §§ 29-30, série A no 303-A). Той отбелязва, че в настоящия случай основният аргумент на жалбоподателя – относно използването на доказателства, събрани със СРС за цели извън наказателното производство, би могъл да играе решаваща роля за изхода на съдебното производство. Той би могъл да рефлектира върху преценката за законосъобразността на заповедта за дисциплинарно уволнение. Въпреки това двете съдебни инстанции, които са разгледали жалбата , не са дали отговор на този основен аргумент макар дори само кратко или имплицитно. Тези елементи са достатъчни, за да може Съдът да заключи, че националните съдилища не са изпълнили задължението си да мотивират своите решения. Поради това е установено нарушение на член 6§1 от Конвенцията.
Колкото до оплакването за разглеждането на делото при закрити врата и класифицирането на делото, Съдът го намира за недопустимо, тъй като жалбоподателят не е възразил, че то се разглежда при закрити врата и не е направил искане за декласифициране на делото.
