Lazarov and Others v. Bulgaria (Application no. 27565/14),16 november 2021
/решение на Комитет/
Бащата на първите двама и съпруг на третата жалбоподателка отправя искане за възстановяване на земеделски земи след приемането на ЗСПЗЗ€. С решение на поземлената комисия от 1994 г. той е уведомен, че не е възможно да му се възстанови имота в реални граници и има право на обезщетение. Решения за обезщетението са взети през 2001 и 2011 г. С ново решение от юни 2012 г. отново е отказано реално възстановяване на имота. То е отменено от Благоевградския районен съд на 8 януари 2013 г., който приема, че няма пречка имотите да бъдат възстановени. Тъй като обаче върху тях през 1986 г. е бил изграден спортен комплекс, а през 2006 г. държавата прехвърля земята на частно дружество, Агенцията по кадастъра отказва да впише жалбоподателите като собственици след решението на районния съд от 2013. Така жалбоподателите не успяват да влязат във владение на земята. Те не предявяват иск срещу дружеството. След 2013 г. няма никакво развитие на нещата.
Правителството възразява, че не са били изчерпани наличните вътрешни средства за защита, тъй като жалбоподателите не са продължили процедурата по получаване на обезщетение или , ако са смятали, че реституцията в реални граници е възможна, не са предявили иск срещу дружеството – приобретател на имота.
Съдът констатира, че действително посочените процедурни стъпки са били на разположение на жалбоподателите, но те сами по себе си не биха сложили край на реституционната процедура, която е щяла да отнеме време, както се установява от множеството подобни дела, разгледани от Европейския съд.(напр. Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, §§ 54-57, 12 December 2019). Освен това Съдът отбелязва, че тези средства не биха могли да компенсират забавянията в процедурата по реституция до 2011 г. В този смисъл жалбоподателите не са разполагали с ефективно вътрешноправно средство за защита. Затова Съдът намира, че жалбата е допустима.
Той отбелязва, че те са имали „легитимно очакване“, възникнало с постановяване на решението от 1994 г. на поземлената комисия, с което им е признато право на обезщетение. Към датата на последната комуникация със Съда от декември 2020 г. все още
процедурата по реституция не е приключила, нито с действителното прехвърляне на владението на имота, нито с присъждането на конкретно обезщетение. Къд този момент тя е продължила двадесет и шест години. Съдът отбелязва натрупаните значителни забавяния преди 2011-2013 г. След 2013 процедурата по обезщетение е била спряна тъй като пътят за определяне на обезщетението, следван дотогава, е бил изоставен и е разпоредена реституция в реални граници, която не е финализирана поради обективни причини.
Според съда тази ситуация е резултат от очевидно противоречивите действия на властите: по-специално решението на поземлената комисия от 28 юни 2012 г. за отказ от реално възстановяване на собствеността и решението на Благоевградския районен съд от 8 януари 3013 г. за възстановяване на собствеността в в обратния смисъл (постановено без участие на дружеството, придобило собствеността върху имота) .
Колкото до забавянията по вина на жалбоподателите Съдът отбелязва, че, какъвто и път на защита да бяха поели – дали да продължат процедурата по обезщетение или да водят дела срещу дружеството-собственик, процедурата по реституция не би приключила бързо и във всички случаи са се налагали допълнителни действия. Така че те могат да бъдат държани само частично отговорни за забавянето на процедурата след 2011-13 г. Правителството не дава обяснение за причините за това значително забавяне от страна на властите освен общите аргументи за сложността и важността на процеса на реституция на земеделска земя. Въпреки че Съдът е приемал тези съображения като валидни и основателни (напр. в делото Zikatanova and Others v. Bulgaria,§ 122),според него те не могат да оправдаят прекомерната продължителност на реституционния процес, дължаща се на действията и бездействията на властите. Ето защо е установено нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
