Lazarov v. Bulgaria (Application no. 21352/02), 22 May 2008 .
/дело, подобно на Kirilova and Others/
Бащата на жалбоподателя е притежавал къща, гараж и пристройка с прилежаща земя в София. По заповед на кмета от 28 март 1989 г. горният имот бил отчужден за построяване на училище. Отчужденият имот бил оценен на 16,878.20 стари български лева. В заповедта, издадена въз основа на член 98, алинея 1 от Закона за териториалното и селищно устройство (ЗТСУ) от 1973 г. е предвидено, че жалбоподателят следва да бъде обезщетен с апартамент, а баща – с друг апартамент и гараж. И двата апартамента трябвало да бъдат в сграда, която общината възнамерявала да построи. През 1991 г. общинските власти стават собственици на отчуждения имот и сградите са разрушени. Строежът на училището така и не започва. Докато чакат построяването на апартаментите жалбоподателят, семейството и родителите му са настанени в оборотно жилище. Жилището е много по-малко от общата площ на предложените за обезщетение апартаменти и е разположено в сграда, чийто собственик е общината и е в окаяно състояние. През следващите години бащата и майката на жалбоподателите умират. Строителството на сградата, в която е трябвало да бъдат апартаментите и гаражът, не започва както е запланувано. Жалбоподателят подава множество жалби до общинските власти безрезултатно. С писмо от 5 юли 1999 г. общинската фирма „Софинвест“ ЕООД уведомява жалбоподателя, че строителството още не е започнало и че няма финансиране. На дата, която не е посочена, общинските власти продават имота, който е отчужден от семейството на жалбоподателя на частно трето лице, което възнамерява да построи жилищен блок на това място. По нова жалба на жалбоподателя кметът на общината със заповеди от 23 май и 8 юни 2006 г., му определя два апартамента, равностойни на онези, които е трябвало да получи първоначално, в строящи се сгради. Тъй като общината не разполагала с гаражи, заповедта не се отнасяла за гаража, който жалбоподателят имал право да получи. На 3 април 2007 г. на жалбоподателя са предадени два апартамента. Към март 2008 г. гаражът все още не е предаден.
Като взема предвид прекомерното забавяне, пасивното поведение на властите през един продължителен период от време и положението на несигурност, в което е бил поставен жалбоподателят, фактът, че през 2007 г. са му били предоставени два апартамента, очевидно равностойни на първоначално дължимите, Съдът достига до извода, че не може да се счете, че е налице справедлив баланс, както го изисква чл. 1 на Протокол № 1. Освен това гаражът, на който жалбоподателят е имал право, още не бил предоставен. Съдът намира, че гореизложеното е достатъчно, за да приеме, че жалбоподателят е трябвало да понесе особена и прекомерна тежест, което е нарушило необходимия справедлив баланс между обществените интереси и закрилата на правото на мирно ползване на собствеността. Поради това установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът присъжда обезщетение за причинените имуществени вреди на жалбоподателя, защото той не е бил обезщетен с гараж и наред с това определя обезщетение и за неимуществени вреди.
