Lyapchev and Others v. Bulgaria(Applications nos. 75478/13),2 march 2023
Решение на Комитет
Решение, подобно на делото Todorov and Others v. Bulgaria .
В решението са обединени за общо разглеждане две жалби.
По първата от тях жалбоподателите са двама. Първият от тях е осъден с влязла в сила присъда за сводничество, постановена на 04.06.2008 г., влязла в сила през 2009 г. Престъплението е извършено в периода ануари-април 2005 г. в хотела, собственост на жалбоподателите. Сградата е придобита през 2001 г. и впоследствие, през 2002-2004 г. е преустроена в хотел. Тя, както и два парцела, закупени от жалбоподателите през 2001-2003 г. и два автомобила, са отнети от Комисията за разкриване на облаги от престъпна дейност, тъй като общата им стойност възлиза на 918 460 лв.,поради установеното несъответствие между законните приходи и разходи и установения размер на имуществото. Както Комисията, така и националните съдилища приемат, че дори и активите, които са отнети, да са били придобити преди извършването на престъплението, за което е осъден първият жалбоподател, е допустимо да се приеме, че те са облаги от престъпление.
По втората жалба жалбоподателят е осъден за подкуп в размер на 120 лв, за да осигури болничен лист с невярно съдържание. Присъдата влиза в сила на 16.11.2009 г. Прието е, че престъплението е „изолиран акт“ в живота на жалбоподателя. Проверяваният период за незаконни доходи е юни 1991 – март 2010 г. Отнет е апартамент в курорта Слънчев бряг, закупен през 2005 г. и 88.000 лв от банковите сметки на жалбоподателя.Установено е, че през разглеждания период той е придобива няколко недвижими имота, за които е успял да докаже законността на доходите, но за апартамента в Слънчев бряг и за сумата по банковите си сметки не е доказал източника, а неговите доходи и разходите за проверявания период не позволяват да се установи източника на средства. Затова се приема, че те са в резултат на престъпната дейност на жалбоподателя.
Жалбоподателите по двете жалби се оплакват, че отнемането на техните имущества е била в нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Правителството приканва Съда да реши делото в светлината на решението му Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others, 13 July 2021). То се отнася до отнемане на предполагаеми облаги от престъпление на основание на същия закон, който е приложен и в горепосочените две жалби, а именно – Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./ Съдът припомня в своите мотиви основните изводи от цитираното водещо решение, в което е идентифицирал потенциалните недостатъци на този закон и начина, по който той е бил приложен в конкретните случаи от националните съдилища. Той подчертава комбинирания ефект от широкия обхват на неговото приложение – по отношение на предикатните престъпления и по отношение на периодите, за които се проверяват приходите и разходите на обвиняемите, трудностите за обвиняемите да докажат това, което съдилищата считат за „законосъобразни“ доходи през такъв период, белязан освен това от инфлация и икономически промени, и презумпцията, че всеки актив, за който не е доказано, че е имал „законен“ произход, е придобит от престъпление. Позицията на Съда е, че макар тези потенциални недостатъци да не са достатъчни, за да превърнат всяко отнемане по Закона от 2005 г. като противоречащо на член 1 от Протокол № 1, те със сигурност поставят значителна тежест върху ответниците в производствата за отнемане на имущество и могат да наклонят баланса в полза на държавата. По този начин, като противовес и гаранция за правата на жалбоподателите, той приема, че е от решаващо значение националните съдилища да установят причинно-следствена връзка между активите, за които се иска отнемане и престъпното поведение на обвиняемите. Съдът изразява готовност да приеме оценката на националните съдилища относно съществуването на такава връзка стига тя да не е произволна или явно неразумна. (§§ 210-216 от цитираното решение). Прилагайки тези изисквания към конкретните казуси, разгледани във водещото решение, Съдът установява нарушение на член 1 от Протокол 1 в онези случаи, когато националните съдилища не са успели да обосноват съществуването на причинно-следствената връзка и са разпоредили конфискация, основавайки се само на презумпцията, съдържаща се в Закона от 2005 г., и на несъответствията между разходите на жалбоподателите и техните „законни“ доходи през съответните периоди (§§ 217-250 от решението).
Връщайки се към двете жалби, предмет на настоящото решение, Съдът отбелязва, че по делото Lyapchev and Others националните съдилища са разпоредили отнемането на активи, придобити преди г-н Lyapchev да извърши предикатното престъпление, основавайки се само на несъответствията между „законните“ доходи на жалбоподателите и техните разходи и относно факта, че г-н Ляпчев е бил обект на допълнително разследване. В делото на Chupetlovski съдилищата се позовават само на естеството на неуточнената „престъпна дейност“ на жалбоподателя. Въпреки че Съдът заявява в Todorov and Others (в § 216), че в такъв тип дела той обикновено взема под внимание оценката на националните съдилища относно наличието на причинно-следствена връзка между всяко престъпно поведение на жалбоподателите и активите, предмет на отнемане, в конкретния случай мотивите, посочени в подкрепа на такава връзка, са очевидно недостатъчни. Поради това Съдът не вижда причина да стигне до заключение, различно от това по делата, разгледани в делото Todorov and Others v. Bulgaria, където установява нарушение на член 1 от Протокол № 1 и критикува подхода, възприет от националните съдилища. Така неговото заключение е, че в настоящите два случая оплакванията са допустими и основателни и е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Жалбоподателите претендират да им бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размера на отнетото имущество, тъй като според тях преразглеждането на делото не би било ефективно вътрешноправно средство. Според жалбоподателите по първата жалба това би забавило много процеса и би им причинило допълнителни разходи, а жалбоподателят по втората жалба изразява съмнение, че ВКС би допуснал на основание решението на Европейския съд отмяна. Съдът посочва, че не е в позиция да спекулира дали отнетите активи от жалбоподателите са или не са облаги от престъпление и следователно не може да определи имуществените вреди, които те биха могли да претърпят в резултат на неоснователно отнемане. Съответно, той отхвърля претенциите на жалбоподателите по отношение на имуществени вреди и повтаря, както в Todorov and Others v. Bulgaria (§§ 320-22), че най-подходящото средство за коригиране на нарушението е възобновяването на вътрешното производство и повторното разглеждане на въпроса от националните съдилища в съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1.
Той присъжда на жалбоподателите обезщетение за неимуществени вреди.
