Maksim Savov c. Bulgarie(Requête no 28143/10), 13 octobre 2020
На 5 януари 2010 г. непознат висок мъж с качулка на главата влиза в магазин за алкохол и цигари в гр. Пловдив, заплашва продавачката с нож и взема наличния оборот от 484 лв. На 12 януари жалбоподателят влиза в този магазин, за да си купи кафе. Той е с качулка, държи се за бузата (защото е бил на зъболекар и го боли зъбът), но продавачката оценява това поведение като опит лицето да се прикрие и разпознава в него мъжа, който я е нападнал преди седмица. Тя подава сигнал в полицията и на следващия ден цивилни полицаи задържат жалбоподателя. Повдигнато му е обвинение за извършен грабеж. В дома му е извършено претърсване и е иззет чифт спортни обувки и един нож. С постановлението за привличане като обвиняем на жалбоподателя е определена и мярка за неотклонение задържане под стража. Извършено е и формално разпознаване на жалбоподателя от страна на продавачката. Наред с това са иззети и камерите за видеонаблюдение вътре и вън от магазина.
Районният съд преценява, че има достатъчно доказателства, за да възбудят основателно подозрение, че обвиняемият е извършил престъплението, като се основават на показанията на продавачката и нейното описание на извършителя. От друга страна съдът преценява чистото му съдебно минало, наличието на постоянен адрес, семейство и дете.Поради това определя по-лека мярка за неотклонение – парична гаранция от 2000 лв. След протест на прокуратурата Окръжният съд отменя определената парична гаранция и я заменя със задържане под стража. В своето определение съдебният състав, председателстван от г.н Ст.Ц.(който по-късно ще заеме поста главен прокурор), изрично отбелязват, че няма съмнение в авторството на обвиняемия за извършения грабеж. „(…)няма спор, както обосновано приема и районният съд, относно авторството на обвиняемия в престъплението грабеж“ .
Съдебното производство приключва с оправдателна присъда за жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че освен нарушение на чл. 5§3 е налице и нарушение на чл. 6§2, защото в определението на Окръжния съд от 19 януари 2010 г.( с което е потвърдена мярката за неотклонение „задържане под стража, определена от прокуратурата), съдебният състав е използвал изрази, които категорично обявяват жалбоподателя за виновен за престъплението, по което му е повдигнато обвинение. Съдът констатира, че в този съдебен акт е бил използван език, който с категоричност недвусмислено посочва жалбоподателя като извършител на престъплението. Особено ярко това проличава в последното изречение от мотивите, в което е записано, че няма съмнение относно авторството на обвинуемия във въпросния грабеж. Според Европейския съд това определение, постановено от трима магистрати, които в това си качество са призвани да служат като гаранти на основните права в рамките на наказателното производство, надхвърля простото описание на доказателства, удостоверяващи наличието на обосновано подозрение за извършено престъпление. Вместо това то представлява категорична декларация за виновността на съответното лице, призната преди каквото и да е решение по същество по въпросното наказателно дело. В това отношение Съдът припомня, че има фундаментална разлика между твърдение, че някой просто е заподозрян в извършване на престъпление, и изпреварваща декларация (при липса на окончателна присъда), че съответното лице е извършило престъплението, в което е обвинено (Matijašević c. Serbie, no 23037/04, § 48, CEDH 2006-X).(§73 от решението)
Съдът достига до извода, че мотивите на определението на Пловдивския окръжен съд от 19 януари 2010 г. са нарушили презумпцията за невиновност по отношение на жалбоподателя . Следователно е налице нарушение и на член 6 § 2 от Конвенцията.
Съдът установява нарушение и на чл. 5§3 поради прекомерно дългия период на задържане на жалбоподателя.(аргументите са изложени в раздела за чл. 5)
