Mihaylova and Malinova v. Bulgaria (Application no 36613/08), 24 February 2015
Жалбоподателките са майка и дъщеря, повдигнали оплакване по повод убийството на техния баща и съжител от страна на полицията. Събитията се случват август 2004 г.
Вечерта на 3 август гражданин сигнализира на полицията, че е видял трима мъже да правят опит да отворят вратата на камион, вероятно с цел кражба в центъра на гр. Самоков. Изпратената незабавно полицейска кола с двама полицаи се озовава на местопроизшествието, където заварените три мъже започват да бягат. Полицаите ги преследват отначало с автомобила си, но когато улицата се стеснява, те се разделят и единият от тях се опитва да преследва двамата мъже, а другият – г-н М. сродникът на жалбоподателките. При опит да бъде задържан последвала борба е произведен изстрел в тила на жертвата, която скоро след това умира.
Непосредствено след това е образувано досъдебно производство срещу сержанта, произвел изстрела, като му е повдигнато обвинение по чл. 119 НК. Полицаят твърди, че е действал при условията на неизбежна отбрана. В следващите 5 години разследването е прекратявано осем пъти, а съдът всеки път отменя постановленията на прокуратурата. В крайна сметка с определение от 17 декември 2009 г. Софийският военно-апелативен съд потвърждава прекратяването на производството.
Съдът подлага на самостоятелна преценка поведението на властите, за да установи дали те са провели ефективно разследване за смъртта на жертвата и дали националните съдилища са осъществили старателна преценка на доказателствата относно необходимостта от използваната сила срещу г-н Михайлов. В тази връзка той отбелязва, че постановленията на прокуратурата са били отменяни поне седем пъти и делото е връщано за доразследване. Нещо повече, на 27 юли 2007 г. Софийският военно-окръжен съд отбелязва в мотивите си, че разследването е „пародия”, разкривайки нежелание да се съберат съответните доказателства и да се установи истината. В решението си от 6 ноември 2009 г. военният съд отново констатира, че прокурорът не е гарантирал, че са били взети всички мерки за провеждането на ефективно разследване, препоръчани от съдилищата. Недостатъците на разследването са били ясни от самото начало, тъй като не са били събрани ключови доказателства, които са могли да изяснят позицията на мъжете по време на стрелбата;, не е бил извършен преглед на видеокамерата за наблюдение, която е била монтирана в близост до произшествието, нито е е било заснето дали откритият в близост сгъваем нож е бил отворен или затворен, дали е принадлежал на убития или не. Разследването не е успяло да определи дори колко куршума са били изстреляни от пистолета на главен сержант S.
Съдът отбелязва, че той, както и националните съдилища, които неколкократно са връщали делото за доразследване, има основания да постави под съмнение безпристрастността на органите за разследване – както на следователя, така и на прокурора. В своето решение от 22 юли 2008 г. и Военно-апелативният съд посочва, че има сериозни съмнения относно безпристрастността на прокуратурата. През цялото време органите по разследване не са се съобразявали с указанията на съдилищата да вземат мерките за установяване на обстоятелствата около смъртта на г-н М. Въобще не е проверена версията, че той може да е убит в резултат на прекомерна употреба на сила.
Европейският съд констатира и обстоятелството, че в окончателния акт на военно-апелативния съд няма мотиви, защо в противоречие със седемте предходни съдебни решения и без никакви нови доказателства, се съгласява с прокуратурата и оставя в сила нейното постановление.
Съдът отбелязва и обстоятелството, че разследването не е отговорило на въпроса дали поведението на главен сержант S не е било продиктувано от предходно нападение срещу него и има ли това отношение към поведението му в конкретния случай, както и дали той въобще е бил пригоден за активна служба. Така не става ясно дали неговото психическо състояние в момента на акцията е било такова, че да квалифицира неговите действия като такива при самозащита, или като надхвърлящи пределите на неизбежната отбрана, или че използваната сила е в резултат на страх. Поради това взети заедно, тези недостатъци не позволяват на Съда да заключи, че властите са направили необходимото, за да се изяснят всички обстоятелства, съгласно изискванията на член 2, така че да се разсеят всякакви съмнения. Европейският съд заключава, че държавата не е изпълнила своите процесуални задължения по чл. 2 да осигури независимо и ефективно разследване на стрелбата и последвалата смърт на г-н М. поради това е установено нарушение на чл. 2 в неговите процесуални аспекти.
