Miladinova c. Bulgarie (Requête no 31604/17), 7 février 2023
Жалбоподателката е руска гражданка, която живее в Кюстендил. Тя е работила като медицинска сестра в дом за възрастни хора с физически увреждания в същия град. През 2012 г. срещу нея е образувано досъдебно производство за кражба на движими вещи от дома на стойност от 549 лв. В периода ноември 2012 – октомври 2013 г. производството е двукратно е прекратявано на основание чл. 218б от НК, като е прието, че размерът на откраднатото не надвишава две минимални работни заплати, поради което следва да се наложи административно-наказателна санкция – глоба. Тези постановления са отменени от районния съд, който намира, че се касае за продължавано престъпление, поради което чл. 218 б НК не може да бъде приложен.
С постановление от 27 май 2014 г. производството отново е прекратено с други мотиви. В него е отбелязано, че липсват доказателства жалбоподателката да е извършила престъплението, за което й е повдигнато обвинение. За част от вещите е трудно да се докаже, че са принадлежали на дома, тъй като те са се продавали в магазинната мрежа на цялата страна, а и жалбоподателката е доказала, че са нейни. Друга част от вещите не са открити в жилището й, а домът за възрастни хора не е доказал на кого принадлежат. Това постановление не е обжалвано и влиза в сила.
През февруари 2015 г. по сигнал на полицията и получена жалба от дома за възрастни хора окръжната прокуратура отменя постановлението за прекратяване на досъдебното производство от 27 май 2014 г., тъй като не са били спазени указанията на съда (пред който е било обжалвано първото постановление за прекратяване), че при наличието на продължавано престъпление не може да се прилагат административно-наказателни санкции. Дъсъдебното производство е възобновено. В съда е внесен обвинителен акт за кражба на стойност от 92 лв, която не може да бъде приета за малозначителна поради това, че се касае за продължавано престъпление. На 26.04.2016 г. жалбоподателката е оправдана от районния съд поради липсата на достатъчно доказателства. Въз основа на събраните свидетелски показания и анализа на писмените доказателства не е доказано, че вещите, открити в дома й, принадлежат на дома за възрастни хора. Тази присъда е оставена в сила от Окръжния съд на 12.12.2016 г.
Междувременно, след прекратяването на досъдебното производство срещу нея на 27 май 2014 г. през август 2014 г. жалбоподателката предявява иск по ЗОДОВ за неимуществени вреди срещу районната прокуратура в Кюстендил и МВР поради незаконното наказателно производство. С решение от 15 юли 2015 г. районният съд в Кюстендил оттвърля иска й с мотива, че от една страна, МВР не може да носи отговорност за причинените й неимуществени вреди и наред с това в момента срещу нея е висящо наказателно производство по повод същото обвинение. Решението е оставено в сила от Окръжния съд. Пред ВКС жалбоподателката формулира въпроса дали ЗОДОВ допуска присъждането на обезщетение, когато наказателното производство е било прекратено, а след внасянето на граждански иск за обезщетение отново е възобновено. ВКС не допуска жалбата до касация, приемайки, че съгласно съдебната практика, при наличието на висящ наказателен процес не е допустимо уважаването на иск за неимуществени вреди по повод същия процес.
Европейският съд не приема нито едно от възраженията за недопустимост на жалбата, изложени от Правителството. Жалбата е разгледана в светлината на правото на достъп до съд. Той припомня основните си принципни положения, изведени в неговата практика по този въпрос и по-специално, че правото на справедлив процес трябва да бъде конкретно и ефективно, а не теоретично и илюзорно (Paroisse gréco–catholique Lupeni et autres c. Roumanie [GC], no 76943/11, §§ 84‑90 et 116, 29 novembre 2016).
Съдът подлага на проверка въпроса дали при обстоятелствата по делото постановлението за възобновяване на наказателното производство срещу жалбоподателката, постановено от районния прокурор на 12 февруари 2015 г., когато гражданският иск за обезщетение за вреди, заведен от нея, е бил висящ, е нарушил правото й на достъп до съд и гаранциите за справедлив процес, присъщи на член 6 § 1 от Конвенцията.
Той припомня основните си аргументи от решението по делото Fileva v. Bulgaria (Application no. 3503/06, 3 April 2012), в което достига до извода, че липсата на процедурни предпазни мерки по повод възобновяването на наказателните производства (ограничаване във времето, препратки към ясни законови основания или възможност за обжалване пред съд на тези прокурорски актове за отмяна на постановленията за прекратяване на досъдебното производство) поставят в неравностойно положение гражданите по отношение на прокуратурата, като това накърнява самата същност на правото на достъп до съд(§ 44 от решението по Fileva v. Bulgaria ). Европейският съд констатира, че след измененията в НПК от 2005 г. е предвиден краен срок, в който горестоящият прокурор може да отмени постановлението за прекратяване на долустоящия в рамките на една или две години в зависимост от тежестта на повдигнатото обвинение, но от друга страна, за главния прокурор такива срокове няма и в изключителни случаи, които не са прецизирани, той може да прави това по всяко време. При това всякакви срокове за разследване започват да текат отново и няма ограничение относно това колко пъти могат да бъдат отменяни постановленията за прекратяване на досъдебни производства. Съдът уточнява, че няма за цел да преценява съответствието на тези разпоредби с правото на справедлив процес абстрактно и ще направи това в рамките на конкретния случай. Той обръща внимание, че цели осем месеца минават между постановлението на районния прокурор за прекратяване на производството и това на окръжния прокурор, с което той отменя този акт (27.05.2014 – 12.02.2015 г.) Съдът отбелязва, че не може да укори жалбоподателката нито че не е изчакала по-дълъг период за предявяване на иска си по ЗОДОВ (макар че е имала възможност да стори това в рамките на пет години от май 2014), нито че не е обжалвала постановлението на районния прокурор за прекратяване на производството. Както и в решението си по делото Fileva v. Bulgaria той посочва че не би могъл да „спекулира” дали наказателното производство срещу жалбоподателката е било възобновено за отмъщение по повод предявения от нея иск по ЗОДОВ или не, но органите на прокуратурата като страна в това производство са били в състояние да повлияят на изхода на подобен процес, тъй като възобновяването на наказателното производство само по себе си е препятствало възможността на гражданския съд да се произнесе. Въпреки позитивните промени в закона от 2005 г. в конкретния случай Съдът констатира, че правото на достъп до съд на жалбоподателката е било засегнато в самата си сърцевина; оспорваното ограничение не е пропорционално на легитимните цели за опазване на обществения ред и правилното провеждане на наказателното разследване. В този случай жалбоподателката се оказва в явно неравностойно положение в сравнение с прокуратурата, която има дискреционни правомощия, позволяващи й да повлияе на гражданското производство, чрез едно постановление (отменящо прекратяването на наказателното производство), което не е мотивирано с наличието на конкретни недостатъци на наказателното преследване и не е било предмет на съдебен контрол.(§41)
Ето защо Съдът установява нарушение на чл. 6§1 и на жалбоподателката е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е взето с мнозинство от шест срещу един гласа . Особено мнение е изложено от съдия Roosma, който се аргументира, че в случая правото на достъп до съд на жалбоподателката не е било нарушено.
Решението е класифицирано във второ ниво по значимост.
