Mulini v. Bulgaria (Application no. 2092/08),20 october 2015
Жалбоподатели са родителите на младеж на 23 години, загинал при сбиване, при което, той е бил убит на 25 декември 1993 г.
Наказателното производство е образувано на следващия ден след убийството му. Обвинението е образувано срещу двама мъже, които са участвали в сбиването. Съдебно-медицинската експертиза установява, че фаталният удар е един и е нанесен с нож в гърба на пострадалия. Досъдебното производство приключва през 1999 г. В Софийския окръжен съд е внесено обвинение срещу две лица за умишлено убийство. С присъда от 5 юни 2000 г. съдът признава за виновно едното лице и го осъжда на 13,5 години лишаване от свобода, защото по свидетелски показания само у него е забелязан нож преди началото на сбиването. Другият подсъдим е оправдан, тъй като не се доказва, той да е нанесъл удара с нож в гърба на жертвата. Присъдата в оправдателната си част влиза в сила, тъй като не е подаден протест от прокуратурата. По жалба на признатия за виновен Софийският апелативен съд го оправдава на 30 април 2002 г., тъй като са установени редица пропуски в досъдебното производство при разследване на престъплението – не е установено дали и други участници в сбиването са имали ножове, не са били изследвани дрехите на нито един от участниците в свадата; разследващите органи не са извършили по-обстойно търсене на оръжието на престъплението. Освен това, фактът, че жертвата е починала в резултат на един удар от нож, а две лица са били обвинени в убийство, сочи, че е трудно да се установи кой е нанесъл фаталния удар. По протест на прокуратурата пред ВКС касационната инстанция отменя решението на апелативния съд с решение от 18 май 2006 г. и връща делото за ново разглеждане. Софийският апелативен съд повторно оправдава подсъдимия, тъй като посочва, че липсват убедителни доказателства, че именно подсъдимият е нанесъл фаталния удар – нито един от свидетелите не го е видял да забива нож в гърба на жертвата, а ножът, с който е нанесен ударът, не е намерен. Така е било възможно и някой друг да е намушкал жертвата, поради което не може да се направи категоричен отговор на въпроса кой е причинил смъртта, тъй като в хода на досъдебното производство са допуснати редица сериозни пропуски и още тогава е било трудно да се установи кой е нанесъл фаталния удар.С решение от 28 юни 2007 г. ВКС оставя в сила оправдателната присъда на въззивната инстанция.
В своето решение Съдът подчертава, че задължението за защита на правото на живот по член 2 от Конвенцията, във връзка с общото задължение на държавата по член 1 от Конвенцията изисква имплицитно, че трябва да се проведе ефективно официално разследване, когато хора са загинали в резултат на употребата на сила. Разследването трябва да бъде, наред с другото, цялостно, безпристрастно и внимателно, позовавайки се на своята практика (Jaloud v. the Netherlands [GC], no. 47708/08, § 186, ECHR 2014; Nachova and Others v. Bulgaria [GC], nos. 43577/98 and 43579/98, § 110, ECHR 2005 VII; McCann and Others v. the United Kingdom, 27 September 1995, §§ 161-63, Series A no. 324). Европейският съд подчертава, че задължението да се проведе ефективно разследване е задължение не за резултат, а за средства: властите трябва да предприемат разумни мерки, с които разполагат, за да обезпечат доказателствата относно инцидента.
Що се отнася до обстоятелствата по конкретния случай, Съдът отбелязва, че въпреки че от разследващите органи са събрани множество доказателства по време на разследването, те не са успели да предприемат някои очевидни стъпки за осигуряване на допълнителни доказателства, които биха могли да идентифицират лицето, което е извършило убийството. Съдът подчертава, че за да се отговори на изискванията на член 2 от Конвенцията, всяко разследване трябва да бъде ефективно и адекватно, което означава, че то трябва да бъде в състояние да доведе до установяване на релевантните факти и идентифицирането на отговорните лица. Това изискване не е било изпълнено в настоящия случай, който е достатъчно, за заключи, че разследването по случая не е в съответствие с изискванията на член 2 от Конвенцията.
Освен това, Съдът отбелязва, че предварителното разследване по делото започва през 1993 г., а процесът с опрравдаването на двамата подсъдими приключва през 2007 г., а извършителят на престъплението все още не е открит. Поради това Съдът счита, че българските власти не са изпълнили своето процедурно задължение по силата на член 2 от Конвенцията.
Съдът също така обръща внимание, че неотдавна е приел, че големият брой случаи, в които е констатирал нарушения на процесуалния аспект на членове 2 и 3 от Конвенцията, разкрива системен проблем с ефективността на разследванията в България. Въз основа на това той призова правителството, в сътрудничество с Комитета на министрите на Съвета на Европа да определят подходящи общи мерки за предотвратяване на бъдещи подобни нарушения.