Neshkov and Others v. Bulgaria (Applications nos 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12,
77718/12 et 9717/13), 27 January 2015
/пилотно решение/
Жалбоподатели са петима български граждани, изтърпяващи различни по продължителност присъди лишаване от свобода в няколко затвора в страната. Те повдигат оплаквания за лошите условия в различните пенитенциарни заведения, в които са пребивавали – затворите в Бургас (и затворническото общежитие „Строител“), Стара Загора, Варна, Плевен, Белене, София, Ловеч (и затворническото общежитие „Атлант“ в Троян). По-специално оплакванията им са свързани с пренаселеността в килиите, наличието на легла на три етажа, липсата на спално бельо, а понякога и на матрак, отсъствието на отопление през зимата, гъмжащи от хлебарки и плъхове килии, без пряка светлина през деня, но с електрическо осветление нощем, без проветрение и вентилация, с малки прозорци, заковани с перфорирана ламарина, без достъп до тоалетна през нощта, поради което затворниците са принудени да използват кофи и др.п.(§§10-70)
Съдът не приема възраженията на Правителството за недопустимост на оплакванията по чл. 3 поради наличието на ефективни вътрешноправни средства за защита. (§§ 161-213).
По съществото на оплакването за нарушение на чл. 3 Правителството възразява, че макар и условията в местата за задържане и лишаване от свобода да не са удовлетворителни, но те в никакъв случай не могат да бъдат оценявани като нечовешки и унижаващи достойнството.
В §§ 225-244 Съдът отбелязва възприетите в неговата практика стандарти за съответствие на условията в местата за лишаване от свобода с чл. 3 от Конвенцията. След това той ги прилага спрямо случаите на всеки един от жалбоподателите, съобразно ситуацията в конкретния затвор (или затвори), в който той е изтърпявал наказанието си. Европейският съд заключава, че е налице нарушение на чл. 3 по отношение на г-н Нешков поради лошите материални условия в затворите във Варна и Стара Загора; нарушение на чл. 3 по отношение на г-н Йорданов поради лошите условия в Софийския затвор; нарушение на чл. 3 по отношение на г-н Цеков и г-н Златев поради лошите условия в Бургаския затвор.
По повод приложението на чл. 46 от Конвенцията Правителството излага редица аргументи, поддържайки тезата, че не се налага да бъде постановявано пилотно решение, тъй като се предприемат редица стъпки в тази насока, има ефективни вътрешни средства за компенсация на причинените вреди и подобряването на условията в затворите е дълъг процес, който е отговорност не само на държавата, но и и на обществото (§§258-262)
Европейският съд се позовава на основните цели на т.н. пилотни решения, развити подробно в решението му по делото Ananyev and Others v. Russia (no 42525/07, 10 January 2012, §§ 180-183) и достига до извода, че в настоящия случай са налице предпоставките за постановяване на такова решение.
Препоръките на Съда са свързани, от една страна, с преодоляването на причините, поради които се допускат нарушения на чл. 3, а от друга страна – със създаването на ефективни превантивни и компенсаторни механизми, съобразно изискванията на чл. 13.
Съдът отбелязва, че констатираният системен проблем, стоящ в основата на установеното нарушение на чл. 3, е от значителна величина и сложност, което се дължи на множество фактори, а не само на някаква единична причина. Някои от тях, като например недостатъчният капацитет на българските корекционни заведения и тяхното морално остаряване и лошо състояние, може най-вече да се отдадат на продължителна липса на инвестиции от страна на властите в съоръжения на пенитенциарната системата. Други, като например липсата на свободен достъп до тоалетната за затворниците през нощта, вероятно се дължат на физическите характеристики на изправителните заведения, на възприетите управленски практики по отношение на затворниците , а вероятно и на недостатъчния брой надзиратели.
Системният проблем, стоящ в основата на нарушаването на член 13 от Конвенцията според Съда се дължи най-вече на действащите закони и тяхното тълкуване от съдилищата.
В решението са набелязани насоки за преодоляване на констатираните проблеми в светлината на нарушенията на чл. 3 и на чл.13.
Относно подобряването на условията за задържане
Съдът отбелязва, че подобряването на условията на задържане в българските пенитенциарни заведения повдига въпроси, които излизат извън неговата съдебна функция . Не е негова задача да даде насоки за такъв сложен процес на реформи, да не говорим за конкретни препоръки за това как държавата-ответник следва да организират своите наказателни и пенитенциарни системи. Комитетът на министрите е в по-добра позиция, за да направи това. Въпреки това той насочва вниманието на държавата към някои специфични проблеми, които следва да бъдат решени. В случая Съдът е на мнение, че има два въпроса,с които България неизбежно ще трябва да се справи при прилагането на настоящото решение.Първият е въпросът с пренаселеността, вторият – с материалните условия и хигиената.
Относно създаванего на ефективни вътрешноправни средства за защита Съдът разглежда два аспекта: създаването на превантивни механизми и въвеждането на компенсаторни средства за обезщетяване.
По повод установения системен проблем в светлината на чл. 13 констатациите на Съда налагат специфични промени в българската правна система, които да позволят на всеки в положението на жалбоподателите: 1) да повдига оплакване за нарушение на член 3 от Конвенцията в резултат на лошите условия на задържане и 2) да получава на адекватна помощ за всяко такова нарушение на вътрешното ниво. Българската държава е свободна да избере пътищата и мерките, които може да предприеме в тази насока. Съдът в решението си разглежда различните възможни превантивни мерки и средствата за обезщетяване.
а) Превантивни мерки
Според Съда най-добрият начин за въвеждането им би бил да се създаде специален орган, който да упражнява надзор над корекционните заведения. За да представлява ефективно средство за защита, въпросният орган следва да има правото да следи за нарушения на правата на затворниците, да бъде независим от органите, които отговарят за пенитенциарната система, да има правомощията и задължението да разглежда жалби с участието на жалбоподателя, и да може да постановява задължителни и изпълними решения, определящи съответните компенсации.
Друг вариант би бил да се създаде такава процедура пред съществуващите органи, например пред прокурор, тъй като прокуратурата има широки надзорни правомощия във връзка с изпълнението на наказанията. Според Европейския съд обаче една жалба до прокурор по досегашната процедура не отговаря на изискванията за ефективно вътрешноправно средство за защита, тъй като не води до правото на затворника да получи обезщетение, няма изискване жалбата да бъде разгледана с участието на въпросния затворник или прокурорът да гарантира ефективното му участие в производството. Това означава, че ако България реши да се съобрази с настоящото решение, тя следва да измени процедурата за жалбата пред наблюдаващия прокурор. Като възможно средство за съдебна защита, Съдът отбелязва, че такова по принцип може да се намери в рамките на производство за преустановяване на нарушения по членове 250 § 1, 256 или 257 от Административно-процесуален кодекс от 2006 г., но че към настоящия момент то не е ефективно. Въпреки това то би могло да бъде модифицирано по начин, че да отговори на изискванията на съда.
б)Средства за обезщетение
Съдът подчертава, че държавата трябва да разполага с компенсаторни механизми по отношение на вече констатирани в миналото нарушения на чл. 3. Такова средство е особено важно с оглед принципа на субсидиарност, така че ощетените лица да имат правото да се позоват на жалби по повод установени вече нарушения на други лица. съдът препоръчва на българската държава като един от начините да се съобрази със съответните части на това решение.
Съдът препоръчва да се въведе общ способ за тези, които се оплакват от нарушаване на техни права по Конвенцията (в конкретния случай – не правото да не бъде подложен на нечовешко или унизително отнасяне), като се потърси компенсация или възстановяване на тези права в рамките на процедура, специално създадена за тази цел. Друг вариант е да се въведат специални правила относно определяне по-детайлно на начина, по който да бъдат разгледани искове относно условията на задържане.
По отношение на лицата, които вече са освободени от местата за задържане единствената форма на обезщетение може да бъде предоставянето на парична компенсация.
Съдът изразява становище, че за да бъде действително ефективно и да съответства на принципа на субсидиарността, това средство за защита трябва да заработи със задна дата – т.е. да се предвиди възможността за предоставяне на обезщетение във връзка с нарушения на член 3 от Конвенцията и за случаите, които предхождат въвеждането на мярката. Това са както хипотезите, при които лицето вече е освободено от местата за задържане или изтърпяване на присъдата, така и случаите, когато затворникът продължава да е в съответната ситуация на изтърпяване на наказанието в условия, противоречащи на чл. 3
Съдът определя срок от 18 месеца от влизането на решението в сила, в който следва да се предоставят необходимите превантивни и компенсаторни средства за правна защита.
Съдът се произнася и относно индивидуалните мерки, които следва да бъдат предприети по отношение на жалбоподателите. Съдът препоръчва жалбоподателят Златев, който все още изтърпява присъдата си в Бургаския затвор, в който условията са особено тежки, властите да го преместят в друго пенитенциарно учреждение, ако той желае.
На основание чл. 41 от Конвенцията, след като установява нарушение на чл. 3 е на чл. 13 във вр. с чл. 3, Съдът присъжда обезщетения за неимуществени вреди на трима от жалбоподателите.
