На 2 март Европейският съд по правата на човека в състав от трима съдии обяви две свои решения, във всяко от които е обединил за разглеждане по две жалби – Sabouni and Others v. Bulgaria(Applications nos. 25795/15 and 59286/16) и Lyapchev and Others v. Bulgaria(Applications nos. 75478/13 and 30713/15 )
Общото между всички тях е, че оплакванията на жалбоподателите за нарушеното им право на собственост е свързано с прилагането на Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност от 2005 г./наричан по-нататък Закон от 2005 г./ Жалбоподатели са не само лицата, срещу които са повдигнати обвинения в извършването на различни престъпления – контрабанда , сводничество, пасивен подкуп, изнудване, но и лица от техните семейства или домакинства – сестра, съпруга, дъщеря, а така също и юридическо лице (както е в жалбата на г-н Sabouni ЕООД, чийто едноличен собственик е той). Отнетите имущества са на значителна стойност, възлизаща между 150 000 и
3 млн лв. Както Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, така и националните съдилища приемат, че именно в резултат на престъпната дейност на част от жалбоподателите е натрупан финансов ресурс, с който са направени разходи, не съответстващи на законните им приходи.
Европейският съд прилага основните си принципни постановки от своето водещо решение, което е свързано с нормите и приложението на Закона от 2005 г. – Todorov and Others v. Bulgaria (nos. 50705/11 and 6 others, 13 July 2021). Той констатира, че националните съдилища не са търсили причинната връзка между извършеното престъпление и придобиването на активите, чието отнемане се иска. Според него не е достатъчно простото доказване на несъответствие между установените „законни“ доходи и разходите, направени от жалбоподателите. Поради този твърде формалистичен подход Съдът приема, че е налице нарушение на чл. 1 от Протокол 1.
Съдът отхвърля претенциите на жалбоподателите за имуществени вреди и както в решението си по делото Todorov and Others v. Bulgaria приема, че най-добре би било тези два случая да бъдат преразгледани от българския съд, тъй като той не би могъл да спекулира дали отнетите активи от жалбоподателите са или не са облаги от престъпление и следователно не може да определи имуществените вреди, които те биха могли да претърпят в резултат на неоснователно отнемане.
На жалбоподателите са присъдени обезщетения за неимуществени вреди.