Panayotov v. Bulgaria (Application no. 66491/14),17 November 2020
/решение на Комитет/
След премането на ЗСПЗЗ жалбоподателят сезира поземлената комисия в Хасково да му бъде възстановена земеделска земя от 2100 кв.м. в землището на Хасково, принадлежала на неговия баща. С решение от февруари 1993 г. правото му на възстановяване на имота е признато. Независимо от това през 1994 г. общината продава 1000 кв.м. от този имот на трети лица за 40 000 лв, но не уведомява жалбоподателя. Той научава за тази сделка през 2007 г. и е претендирал да му се изплати обезщетение след като не може да си реституира земята. Общината го уведомява, че може да получи компенсация едва след изготвянето и приемането на плана за земеразделяне. През 2013-2014 г. жалбоподателят предявява иск за обезщетение срещу общината и първоинстанционният съд му присъжда 3628 лв. , но въззивната инстанция приема, че искът му е преждевременно предявен, тъй като обезщетението е дължимо едва след приемането на плана за земеразделяне. Такъв е изготвен през 2019 г. и общината го уведомява, че дължимото му обезщетение е равностойността на продажната цена, получена през 1994 г. от 40 хил. лв, но след деноминацията й тя се равнява на 40 лв. След комуникиране на жалбата до правителството кметът уведомява представителите на Правителството, че са в ход консултации с адвокати и други компетентни органи за определяне на размера на обезщетението поради обезценяване на платената цена през 1994 г. Няма информация за предприетите по-нататъшни действия.
Съдът констатира, че „легитимното очакване“ за възстановяване на собствеността за жалбоподателя е възникнало през 1993 г. и до 2020 г. той все още не е получил никаква компенсация. Той посочва, че комплексността и затрудненията на реституционния процес в България е констатирана в множество негови решения и това би могло да причини известни забавяния (Zagorchinova v. Bulgaria (dec.) [Committee], no. 26471/06, 5 July 2012; Filipov v. Bulgaria (dec.), no. 39135/06, § 52, 20 November 2012; Popov and Chonin v. Bulgaria, no. 36094/08, § 45, 17 February 2015). Въпреки това сложността на реституцията сама по себе си не може да оправдае продължително забавяне като това в настоящото дело – цели 27 години, както вече това е констатирано и в множество дела срещу България(виж Lyubomir Popov v. Bulgaria, no. 69855/01, § 122, 7 January 2010, and Zikatanova and Others v. Bulgaria, no. 45806/11, § 122, 12 December 2019).Съдът констатира, че случаят не се различава от крайните му изводи в други подобни решения (Naydenov, Lyubomir Popov, Popov and Chonin and Zikatanova and Others, всички цитирани по-горе, както и Nedelcheva and Others v. Bulgaria, no. 5516/05, 28 May 2013; Sheytanova v. Bulgaria [Committee], no. 42218/13, 1 September 2020).Поради това той установява нарушение на чл. 1 от Протокол 1, тъй като Правителството не е изложило достатъчни причини, за да достигне до друг извод. На наследниците на жалбоподателя е присъдено обезщетение за неимуществени вреди.
