Paraskeva Todorova c. Bulgarie (requête no 37193/07), 25 mars 2010

Жалбоподателката е българска гражданка и принадлежи към ромското етнокултурно малцинство.  През 2005 година  Пловдивска окръжна прокуратура образува  срещу нея наказателно производство за измама. Тя е обвинена, че е присвоила по измамен начин сума от 2600 български лева  и бижута, принадлежащи на лицето Г. С. На 23 декември 2005 година, тя е призована пред Пловдивския  районен съд. На 29 май 2006 година съдът постановява присъда, с която признава жалбоподателката за виновна за това, че е измамила Г. С. и я осъжда на три години лишаване от свобода. В частта от мотивите, посветена на изложението на фактите, съдът приема за установено, че подсъдимата е проникнала с измама в дома на ощетената, внушавайки на последната, че е жертва на черна магия, която тя можела да развали. Злоупотребявайки с доверчивостта на Г. С., тя си присвоила парите и бижутата, които последната държала в дома си. Районният съд отказва да отложи изпълнението на наказанието от три години лишаване от свобода наред с другото и поради   това, че условното осъждане не се възприема като наказание от малцинствената група, към която принадлежи жалбоподателката. Присъдата е оставена в сила от окръжния съд, а молбата за възобновяване на производството пред ВКС не е уважена.

Съдът счита за необходимо да се установи първо, дали аргументацията на националните правораздавателни органи е довела до въвеждане на различно третиране във вреда на жалбоподателката, основаващо се на нейната етнокултурна принадлежност и дали въпросната разлика в третирането е била обективно и разумно обоснована от държавата-ответник. Той отбелязва, че мотивирайки заключението си относно общата превенция, първоинстанционният съд се е позовал на съществуването на общо разпространено в обществото чувство на безнаказаност и е подчертал в частност голямото разпространение на това явление сред членовете на малцинствените общности, „за които условната присъда не е присъда“. Съдът приема, че при оценката на възпиращия ефект на едно наказание върху другите членове на обществото, един съд може да бъде доведен до необходимостта да вземе предвид явления от не толкова общ характер като, например, криминогенната обстановка в страната, начина, по-който широката общественост гледа на едно или друго престъпление или евентуалното наличие на социален климат на несигурност. Несъмнено е при това, че такива съображения на националните съдилища трябва, според Съда, да се основават на определена съвкупност от факти, докато в конкретния случай  националният правораздавателен орган не се е позовал на никакъв аргумент или факт, способен да подкрепи констатацията му. Забележката относно съществуването на чувство за безнаказаност в обществото, която е от най-общ характер, е фокусирана върху малцинствените групи и от там – върху самата жалбоподателка, на която е наложена ефективна присъда. Съдът е на мнение, че това твърдение, взето предвид в съвкупност с етнокултурната принадлежност на жалбоподателката, е способно да внуши на обществеността, както и на жалбоподателката, чувството, че съдът е целял да наложи в конкретния случай наказание, назидателно за ромската общност, налагайки ефективна присъда на лице, принадлежащо  към тази малцинствена група.

Съдът е на мнение, че и други обстоятелства са подкрепили впечатлението за наличие на разлика в третирането във вреда на жалбоподателката в рамките на нейния наказателен процес. Той отбелязва, че в пледоарията си пред окръжния съд, прокурорът е изразил мнение за налагане на условна присъда, изхождайки от преобладаващите в случая смекчаващи вината обстоятелства и от здравословното състояние на жалбоподателката.

Съдът припомня след това, че контролът, упражняван от страна на висшите правораздавателни институции, придобива особена важност в случай на твърдения, че не са спазени гаранциите за справедлив процес, тъй като тези институции могат да поправят слабостите, допуснати при първоначалното производство чрез анулиране на атакуваното съдебно решение. Той отбелязва, че жалбоподателката е изразила по същество и изрично оплакването си от дискриминационната мотивировка на решението на първоинстационния съд пред по-горните съдилища. Нейните аргументи обаче не са били взети под внимание нито от окръжния съд, нито от ВКС.

Наистина, член 6 § 1 не задължава националните правораздавателни органи да отговорят подробно на всички аргументи на страните по спора.  Обаче, според Съда, касаело се е за основателно възражение, отговорът на което, е имал особено значение с оглед на конкретните обстоятелства. Така националните правораздавателни органи не са изправили нарушението, допуснато от първоинстантния съд и не са разсеяли сериозното съмнение относно неговия дискриминационен характер Съдът не може да гадае какъв би бил изходът от наказателните действия срещу жалбоподателката, ако националните съдилища не бяха взели предвид етническата й принадлежност, за да откажат да й наложат условна присъда. Той счита, че в конкретния случай, спорният подход на съдилищата е довел до неоправдана разлика в третирането, що се отнася до ползването на гаранции за справедлив процес, разлика, основаваща се на етническата принадлежност на жалбоподателката.

Съдът установява  нарушение на член 14 във връзка с член 6 § 1 на Конвенцията в този аспект.

Author

Write A Comment